Турската телевизия прекъсна реч на кюрдски език в парламента
Вчера държавната турска телевизия е прекъснала директното излъчване на речта на лидера на прокюрдската Партия на демократичното общество (ПДО) Ахмед Тюрк, произнесена на кюрдски език пред депутатите от неговата партия. Появила се е говорителка, която е заявила, че според конституцията и закона за политическите партии се забранява използването на други езици, освен турския, в работата на парламента и на парламентарните групи. По тази причина държавната телевизия е взела решение да прекрати предаването.
Според вестник „Хюрриет” Тюрк е започнал обръщението към своята парламентарна група на турски език. По средата на речта си той е заявил: „За да се види, че няма защо да се страхуваме от използването на други езици и да потвърдим братството между езиците, днес, когато е празникът на майчиния език, ми позволете да продължа речта си на кюрдски език. Министър-председателят говори на кюрдски език. Защо и ние да не можем да направим същото?” Кюрдският лидер е припомнил, че 21 февруари е денят, обявен от ЮНЕСКО за празник на майчиния език. Поводът е бил борбата на Бангладеш за собствен език през 1952 г. Освен това той е мотивирал своите действия с Европейската Харта за правата на човека и е отбелязал, че мултилингвизмът допринася за културното богатство на обществото.
Всички парламентарно представени политически партии разкритикуваха действията на лидера на ПДО. Председателят на парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Нихад Аргон ги определи като „провокация”. Председателят на парламента Коксал Топтан заяви, че Ахмед Тюрк е допуснал грешка, говорейки на турски в парламента. В същото време той е добавил, че няма да има наказание за неговата постъпка.
Мнозинството наблюдатели в Турция и арабски свят определят акта на ПДО като част от предизборната борба между ПСР и ПДО за привличането на гласовете на 12-те милиона кюрди на местните избори, които ще се проведат на 29 март. Прокюрдската партия се опитва да докаже чрез този акт казионността на предаванията на кюрдски език на турската национална телевизия, които започнаха съвсем наскоро.
Лондонският вестник „Ал Хая” акцентира върху факта, че ПДО винаги е подчертавала нежеланието на турските власти да признаят кюрдската идентичност и език. Така например законът в Турция забранява да се използва кюрдската азбука, въпреки че нейните букви също са латински. Преди няколко месеца издателската къща на парламента определи кюрдския език като „непознат” (какъвто статут е имал през периода 1980-1991 г. по време на управлението на военните), когато кюрдският депутат Осман Йозчелик се е опитал да напечати поздравителни картички на турски и кюрдски език по случай Курбан Байрама. Тогава Топтан се е намесил и е променил квалификацията на кюрдския език – от „непознат”, той е определен като „нетурски”.
Наблюдателите припомнят сходното събитие с бившата кюрдска депутатка Лейла Зана от социалдемократическата партия. През 1991 г. тя се опитва да положи парламентарната клетва на кюрдски език. Тогавашният председател на парламента я прекъсва и тя по-късно е лишена от статута си на народен представител. През 1995 г. Зана е осъдена.През 2009 г. действията на Тюрк напомнят тези на Лейла Зана. Двадесетте години, които делят двете аналогични събития, са решаващи и за съдбата на двамата политици. Няма съмнение, че Ахмед Тюрк няма да бъде преследван, тъй като силата на влиянието на външнополитическите фактори е коренно различна.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар