Култура

Изкуството на Медда, разказвачите на истории
Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Афион
Тип: Нематериално наследство
Епоха:
Тема:
Световно наследство: Нематериално наследство
Нематериално наследствоНематериално наследство

Сигурно обичате истории. Тогава може би ще ви е интересно да посетите Турция и да се срещнете с медда – разказвач на истории. Традицията меддалък е изключително древна. В миналото меддата е забавлявал хората в кервансараите, пазарите, кафенетата и джамиите. Той е разказвал приказки и легенди, описвал е забавни инциденти и така обучавал околните. Винаги може да познаете медда разказващ истории по цветния шал и красивия бастун.
*
Истанбул – исторически град

Коридор: Виа Егнация, Виа Понтика, Диагонален път, Виа Анатолия
Държава: Турция, Истанбул
Тип: Исторически град
Епоха: 20-ти век, Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
20-ти векСредновековиеИслямска култураИсторически град

Истанбул се е развил като културен, художествен и архитектурен град през вековете. Все още може да усетите атмосферата на минало и настоящо като посетите дворците, пазарите и други обществени сгради.
Една е от най-значимите сгради в Истанбул е двореца Долмабахче. Комплексът е изграден на площ 250,000 кв. м. през XIX век. Проектът е на фамилията Балян. Това е първия ислямски дворец в западен стил, който е подслонил султана и неговото семейство след като напуснали двореца Топкапи. Стилът рефлектира историцистическите и еклектчини архитектурни тенденции на периода. Някои от допълнителните сгради, включително театъра, са били разрушени поради желание за подобрение на градския план.
Друг интересен дворец е Бейлербейи. Неговата оригинална структура, построена с дървен материал през 1832 г., е била разрушена от пожар през 1851 г. и застроена отново през 1861 г. Дворецът се състои от основна сграда, два павилиона и обор за конете. Различни части са били разрушени при реновационни дейности. Днес непосредствената близост до първия мост над Босфора, една от основните колони на който се намира в градината на двореца, създава визуални и структурни проблеми.
Библиотеката Атиф Ефенди е построена през 1741 г. като част от ваяфа (система, която е имала различни публични функции поддържани чрез дохода от търговските сгради) на Атиф Ефенди, везир на Махмуд I, имащ специален интерес към литературата, поезията и калиграфията. Макар и да е построена през XVIII век, двуетажната зидана сграда рефлектира архитектурния стил на Средновековието. Днес също се използва като библиотека за манускрипти и ранни печатни издания.
Едно от най-популярните места в Истанбул е Капалъ чарши, или покрития пазар. Първите структури на пазара, бедестените Кевахир и Сандал, датират от 1460-61 г. С течение на годините улици от магазини са се добавяли към пазара, който е бил покрит по-късно, от където произлиза и името му. Пазарът е преживял няколко земетресения и пожари, като дървените постройки са заменени със зидани такива. След голямото земетресение през 1894 г., комплексът е планиран отново, като някои от сградите остават извън него. Днес той заема площ от 30.7 хектара и се състои от 61 улици, 2 безистена, 13 хана и около 3000 магазина. Има 18 порти.
Катедралата Св. Антоан е сред най-значимите католически сгради в Истанбул. Тя е проектирана от Джулио Монгери, ливански архитект роден в Истанбул, и е построена между 1906 и 1912 г. Името й произлиза от италианските свещеници известни като Сан Антонио. Неоготическата сграда е една от първите армирани с бетон сгради в региона и има план на латински кръст, с размери 20 на 50 метра. Петоъгълната апсида се простира на изток, а камбанарията е до южната пътека до апсидата. Фасадите са облечени с тухли, а вътрешните стени с мозайки. Пиластри са разположени на фасадите и носещи колони, заедно с ръбести сводове се откриват отвътре. Широките боядисани стъклени прозорци с остри арки между структурните елементи на северната, южната и източна фасади, се издигат по цялата височина на сградата.
Гръцката православна патриаршия във Фенер е една от основните православни църкви в Истанбул. Патриаршията е била първоначално разположена в църквата Хавариюн от 4 век, след това преместена в манастира Памакаристос през 1455 г. През 1597 е прехвърлена в църквата „Влах” във Фенер и през 1602 г. в манастира „Св. Георги” също във Фенер, където се намира сега. Сградата е била разрушена от пожар през 1941 г. и реставрациите й са били завършени през 1991 г.
Друга интересна сграда е църквата Св. Стефан. Тя е била построена през XIX век от българската общност в Истанбул, за да отбележи конфликта й за отцепване от влиянието на гръцката патриаршия. Тя е изцяло изградена от желязо, и за това се смята за уникална в света. Проектът е на архитект Ховсеп Азнавур в еклектичен стил, а частите й са произведени във Виена и транспортирани с кораб. Сградата е била възстановена през 1991 г. Повечето й проблеми възлизат от намалящия брой поклонници, както и от премахването на заобикалящите я сгради.
Синагогите Ахрида и Зулфарис са две от най-забележителните синагоги в Истанбул. Синагогата Ахрида е получила своето име от Охрид в Македония, родния град на основателите й, които са имигрирали в Истанбул през XV век. Днешната структура не е тази от XV век, а е формирана от две стоящи една до друга сгради. Това е най-голямата и най-величествена синагога в Балат, с капацитет от 350 души. Тя е била възстановена през 1693 г. след пожар, с последвали реновации през 1709 г., 1823 г., 1926 г. и 1955 г. По време на цялостна реставрация през 1992 г., оригинални декорации на тавана са били открити и реновирани. Свидетелства показват, че синагогата Зулфарис е съществувала през 1671 г. Днешната сграда, обаче, се смята, че е издигната през XIX век върху основите на старата синагога. Тя е възстановена през 1890 г. с финансовата подкрепа на фамилията Камондо и отново през 1904 и 1968 г. Реставрациите от 1992 са с цел честване годишнината от декрета за приветстване на евреите в Османската империя от 1492 г. От ноември 2001 г., сградата помещава Еврейския музей на Турция.
*
Кахраманмараш

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Кахраманмараш
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен център

Столица на царството на Гургум (около XII век преди Христа), Кахраманмараш е бил известен на асирийците през VIII век преди Христа като Маркаси, и по-късно на римляните като Германиция Цезария. Арабите са го завзели през 645 г. и са го използвали за база при техните походи към Мала Азия. Градът, разрушаван няколко пъти по време на борбите между византийци, араби и арменци, е бил възстановен от омаядския калифа Муавия I през VII век и е бил превърнат в крепост от абасидския калифа Харун ал-Рашид. Той е бил за кратко под управлението на кръстоносците през 1097 г. и предаден на селджукските турци през XII век. Влиза в рамките на Османската империя през 1515 г. при управлението на султан Селим I. Заедно със съпътсващата провинция, е бил окупиран от Франция през 1919 г. и върнат на Турция две години по-късно.
Средновековна цитадела издигаща се над града помещава археологически музей с колекция от открити наблизо хетски експонати. Градът има няколко джамии (най-известна е Улу Джами от XV век), медресета (религиозни училища) и стари църкви. Кахраманмараш е център на леката промишленост и търговията, като произвежда и изнася зехтин, подправки и занаятчийски стоки.
Други по-интересни забележителности са джамиите Хутуние и Беязит от Средновековието. Името на града произлиза от думата Kahraman, която означава герой и е дадено поради заслугите на мястото по време на Войната за независимост.
*
Манастирът Сюмела

Коридор: Виа Понтика
Държава: Турция, Трабзон
Тип: Християнски религиозен център
Епоха: Средновековие, Античност
Тема:
Световно наследство:
СредновековиеАнтичностХристиянски религиозен център

Манастирът, известен като Panagia tou Melas („нашата дама от черната планина), и по-късно като Сюмела, е комплекс изграден в скалите на долината Алтъндере. Строителството му започва през 385 г и продължава до XIX век. Барнабас, монах от Атина, и племенникът му Софроний са построили секцията, която включва първите две стаи на манастира. Византийският император Юстиниан нарежда разширяването на обекта.
Манастирът е плячкосан и изгорен от византийците през 650 г., обаче след това е възстановен и разширен от комнините.
Комплексът, със своите 72 стаи и богата библиотека, преживява своя разцвет по времето на Алексий III.
Монасите, заедно с книгите, напускат манастира завинаги през 1923 г., по време на миграционните процеси между Гърция и Турция. Нов манастир Сюмела е основан в северна Гърция, който съществува и до днес, като старият е бил изцяло изоставен. Комплексът е автентичен по своя проект, строителни материали, майсторство и величествени природни гледки.
*
Надгробните камъни в Ахлат

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Битлис
Тип: Културен пейзаж
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураКултурен пейзаж

Надгробните камъни на Ахлат са разположени в рамките на провинцията Битлис в източна Анатолия. Макар, че историята на града датира от 900 г. преди Христа, той е известен с надгробните камъни от XII-XV век след Христа. Те заемат важно място в ислямския свят със своите вариации в рамките на анадолската погребална архитектурна традиция. Освен няколко по-малки гробища пръснати из Ахлат, известни са шест гробници с историческо значение: Харабе сехир, Тахти Сюлейман, Кирклар, Кале, Меркез и Мейданлик. Те не са само важен източник на информация за използваните строителни и декоративни похвати в периода, но и дават сведения за значими личности и занаятчии, чиито имена са изписани върху плочите. Калиграфията, един от основните елементи на селджукската украса, е изключително характерна за ислямското изкуство. Значимостта й се дължи на факта, че чрез нея се предават думите на пророка. В източните части на Турция има и други селджукси гробници, но те са несъпоставими с тези в Ахлат.
*
Нови Пазар - ислямска архитектура

Коридор: Диагонален път
Държава: Сърбия, Нови Пазар
Тип: Ислямски религиозен център, Народна архитектура
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен центърНародна архитектура

Нови Пазар е възникнал преди около шест века на пътя, който свързва Адриатическо море със Солун и Истанбул (Константинопол). Бил е един от водещите търговски и занаятчийски центрове в Югоизточна Европа. През 17 век са били преброени 1 110 работилници и 23 джамии. Съвременният начин на живот сериозно застрашава старинната градска структура на Нови Пазар. Въпреки това градът си остава един от малкото в Сърбия с вълнуващ ориенталски облик.
До наши дни са оцелели 17 джамии, най-красивата от които е Алтън Алем джамия. Тя се характеризира с един купол и портик, покрит с два купола, затворен от дясната страна с каменна стена, от която се влиза в минарето. Архитектурата, доста необичайна за региона, е тясно свързана с ислямската архитектура в Турция. Мактабът е построен през първата половина на XVI в. и представлява рядка и ценна културно-просветна сграда.
*
Ашагъ Пинар Къркларели

Коридор: Виа Понтика
Държава: Турция, Къркларели
Тип: Древен обект
Епоха:
Тема: Античност
Световно наследство:
АнтичностДревен обект

Разкопките на праисторическото селище започват през 1993 година. Разкриват се културни пластове от периода между 6200 – 4800 пр. Хр. Най-ранният слой показва първата поява на земеделски живот на Балканите. Фермери-имигранти от Анатолия са пренесли по тези места уменията си за отглеждане на домашни животни (овци, кози, прасета) и земеделски култури (пшеница, ечемик), за изграждането на селскостопански сгради и изработването на глинени съдове. По-късните културни фази имат сходни черти с тези в България.
*
Бодрум

Коридор: Виа Анатолия
Държава: Турция, Бодрум
Тип: Исторически град, Народна архитектура
Епоха: Средновековие
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:
СредновековиеНародна архитектураИсторически градНародна архитектура

Селището, известно през Античността като Халикарнас, е люлка на няколко цивилизации. Това важно егейско пристанище, претърпяло множество нашествия, било управлявано от персийци, македонци, римляни, византийци, селджукски турци, от рицарите от Родос и от няколко княжества. През XVI век градът, заедно с остров Родос, е завладян от Сюлейман I Великолепни. Бодрум впечатлява със средновековния замък, тесните криволичещи улици, белите средиземноморски къщи със сини прозорци и изумително красивите морски заливи. Тук е роден историкът Херодот, тук се намира и Мавзолеят на цар Мавзол от Кария, който е едно от Седемте чудеса на света.
*
Бурса

Коридор: Диагонален път, Виа Анатолия
Държава: Турция, Бурса
Тип: Исторически град
Епоха: 20-ти век, Средновековие
Тема:
Световно наследство:
20-ти векСредновековиеИсторически град

Бурса е била столица преди Одрин. Днес тя е град с население 1.5 милиона и е бързо развиващ се индустриален и търговски център. Има няколко забележителности в Бурса, които заслужават внимание:

Комплексът на Мурад II е бил построен след завършването на Комплексът Йешил и се състои от джамия, медресе, имарет, училище по Коран, хамам и 12 мавзолея (тюрбе) принадлежащи на османската фамилия. Джамията има две минарета в североизточния и северозападния си край, като последното е било построено по време на реставрационни дейности след земетресение през 1855 г. Северната фасада е украсена с преплитащи се мотиви от тухлени и сини плочки върху горната част на портика и с декоративни сини, жълти и бели плочки на тимпана. Използването на сини плочки е по-застъпено във вътрешността, покривайки ниските части на стените в южния айван (засводен портик). Първоначалните михраб и минбер са били заменени. Медресето, разположено на запад от джамията, се състои от 14 килии около правоъгълен двор, с голяма класна стая (дерсане) на юг. Мавзолеят на Мурад II, гледащ на юг зад медресето, е бил построен преди неговата смърт през 1427 г. Той е самостоятелно помещение с купол върху четири колони, с отвор (окулус) над мраморния саркофаг на Мурад. Пристройка на изток, известна като Мавзолея на Аладин, е подслонила още четири гробници, включително на двама от синовете на султана. Строителството е извършено в последователност - три реда от тухли, един от дялъни камъни и плочки. Голям дървен навес защитава входа, като таванът му е украсен с позлатени звездни шарки.

Улу Джами или Голямата джамия е била построена от Баязид I след победата му при Никопол. След като е била опожарена от Тимур през 1402 г., и от последвали пожари през 1493 г. и 1889 г, както и разрушена от земетресения през 1855 г, джамията е била реставрирана след земетресението и през 1959 г. Сградата се състои от голяма централна зала, с размери 63 м на 50 м, покрита с 20 купола поддържани от арки стоящи върху 30 колони подредени в правилен ред. Осемнадесет от кубетата са били възстановени през 1855 г. след като били разрушени от земетресението. Интериорът е украсен с колосални надписи върху колоните на 90-те имена на Аллах, придружени с декоративни елементи в бароков стил от XIX век. Мимбарът, изграден от взаимно свързани без пирони или лепило дървени части, е украсен от двете си страни с образи наподобяващи небето. Медно оцветеният варовик на екстериора, до скоро покрит с хоросан, е бил разкрит по време на реставрациите от 1959 г. Двете минарета за изградени от тухлени основи, облицовани с мрамор. Дървените им и оловни върхове са били заменени с барокови каменни елементи.

Джамията в Комплекса на Мехмет I, известна като Йешил (Зелената) джамия е била построена през XV век от архитект Хаджи Иваз Паша. Сградата е била екстензивно възстановена след земетресението от 1855 г. Джамията е базирана на обърнат Т-образен план, с вестибюл на входа водещ към централната зала с айвани на изток и запад и с по-голям айван с михраб на юг. Джамията е построена от пясъчници облечени от мраморни панели, голяма част от които са били заменени през XIX век. Цветни шарки и цитати от Корана издълбани в мрамора рамкират входа и прозорците. Големият вход, както и михрабът на северната фасада са покрити с мраморни полукуполи. Двете минарета са построени на по-късен етап и към тях са били добавени каменни шпилове, издялани в бароков стил по време на реновациите.

Други интересни места в Бурса са Коза Хан, покрития пазар Бедестен, джамията Йълдъръм Баязид и джамията Емир Султан.
*
Голямата джамия в Адана

Коридор: Диагонален път, Виа Анатолия
Държава: Турция, Адана
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен център

Улу Джами (или Голямата Джамия) е построена през 1507 от Халил, принц от рода Рамазан Оглу. Комплексът, включващ джамия, училище за преподаване на Корана и мавзолей, е построен в сирийски стил, примесен със селджукски елементи. Джамията има черни и бели мраморни декорации по прозорците. Гробницата на Халил Бей съдържа красиви мозайки направени от плочки от региона на Изник.
*
Голямата джамия в Малатя

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Малатя
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен център

Плочка над западния вход на джамията с дата 1247 г. показва, че сградата е била построена от Шахаб ал-Дин Иляс бин Шахаб Абу Бакр, макар, че строителството може да е започнало по-рано под ръководството на Ала ал-Дин Кай Кубадх. Надписът посочва и Кхусрав като главен строител, а Якуб бин Абу Бакр от Малатя като строител на десния фланг на дворния айван. Джамията е била възстановена и разширена по време на управлението на Мамлук във втората половина на XIV век. Реставрации са извършени и през 1649 и 1903 г.
Джамията е с почти правоъгълен план приравнен с кибла върху североюжната ос – с дължина 50 м и най-голяма широчина 33 м. Влиза се от два украсени с мукарни входове – единия на южния край на източния разрез и втория в центъра на западния разрез. Трети вход, сега блокиран, води към куполообразна ниша близо до източния край на киблата. По-високите аркади на север от вътрешния двор са с дълбочина четири реда и ширина от шест до осем еркера. В южната си част те са преградени, за да формират отделна зала за молитви с малък михраб. Част от тази секция, както и минарето до западната й стена, се смята, че са построени при управлението на Мамлук. Нейните стени са изградени от дялани камъни и имат девет прозореца. Тухлените и каменни стени на по-старите зали нямат прозорци.
Неукрасеният екстериор на джамията е с тежки подпори с различна ширина, докато интериорът е основно измазан с хоросан. Източната, западната и южни фасади на вътрешния двор са богато декорирани с мозайки показващи взаимно свързани геометрични мотиви и надписи от кобалтово сини и черни стъклени плочки. Тухленият интериор на светилището се характеризира с разнообразни тухлени шарки във високата преходна зона, която се състои от лента от малки отвори, осмоъгълен барабан с прозорци и шестоъгълен пръстен обгърнат от облицовъчни плочки. Тюркоазни стъклени тухли са сложени в купола на светилището, за да създадат спираловиден мотив. Историческите елементи на вътрешния двор са засенчени от защитната алуминиева обшивка добавена към върховете на стените му по време на реставрациите от 1966 г.
*
Голямата джамия в Самсун

Коридор: Виа Понтика
Държава: Турция, Самсун
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен център

Голямата джамия, най-старата сграда в Самсун, е била построена от Илханид Монголс през XIII век.
*
Голямата джамия и болницата в Дивирги

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Дивирги, Сивас
Тип: Ислямски религиозен център
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство: Културно наследство
СредновековиеИслямска култураИслямски религиозен центърКултурно наследство

Този регион от Анатолия е завладян от турците в началото на XI век. Между 1228 и 1229 г. емир Ахмет Шах основава джамия заедно с прилежаща болница. Джамията има зала за молитва и два купола. Изключително вещата техника на изграждането на куполите, и креативният пищен метод на декоративна скулптура, особено в трите предверия, в контраст с неукрасените стени във вътрешността, са уникалните черти на този шедьовър на ислямската архитектура.

ЮНЕСКО
*
Град Сафранболу

Коридор: Виа Понтика
Държава: Турция, Зонгулдак
Тип: Народна архитектура
Епоха: Средновековие
Тема: Народна архитектура
Световно наследство: Културно наследство
СредновековиеНародна архитектураНародна архитектураКултурно наследство

В продължение на стотици години, от XIII век до създаването на железниците през ранните години на XX век, Сафранболу е била важна спирка за керваните по източно-западните търговски пътища. Старата джамия, старата баня и Сюлейман Паша медресе (ислямско религиозно училище), построени през 1322 г. са запазени и до днес. През XVII век архитектурата на Сафранболу достига своя зенит, като силно повлиява на градското развитие в региона.
*
Гьойнюк

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Болу
Тип: Народна архитектура
Епоха: Средновековие
Тема: Народна архитектура
Световно наследство:
СредновековиеНародна архитектураНародна архитектура

Градът е разположен на морския бряг, между склоновете на две съседни долини. Основан е през XIV век, по времето на османския период. Уличната мрежа на града е в хармония с начина на живот и природната среда. През 1951 година строежът на магистрала Истанбул-Анкара разрушава част от града. Обществената реакция ограничила това строителство и селището се съхранява до 70-те години на XX в. Поради затруднения транспорт населението постепенно намалява, прекъснати са семейните традиции в строителните занаяти. От 1991 година е приет план за опазване на града, но изпълнението му е затруднено поради липсата на модерна техника и добри професионалисти в селището.

*
Дворецът на Исхак Паша

Коридор: Диагонален път
Държава: Турция, Агри
Тип: Културен пейзаж
Епоха: Средновековие
Тема: Ислямска култура
Световно наследство:
СредновековиеИслямска култураКултурен пейзаж

Строителството на двореца на Исхак Паша започва през 1685 г. и завършва през 1784 г. Дворецът е разположен на хълм и заема площ от 7600 кв.м. Комплексът смесва анадолска, иранска и северномесопотанска архитектурна традиция. Традиционният модел използван за построяване на кралските палати в столици като Бурса, Одрин и Истанбул е взет като образец за построяването му. В него могат да се наблюдава и западното влияние върху османския архитектурен стил.Info