Управляващите в Турция организират първия конгрес на алевиите
Екип на Ориент.бг
С приближаването на местните избори през март 2009 г. основните политически играчи в Турция предприемат стъпки, които до този момент са изглеждали невъзможни. Заклетите секуларисти от Народнорепубликанската партия на Дениз Байкал решиха да построят джамия в седалището на партията си и да смекчат позицията си по отношение на носенето на забрадка.
Техните опоненти от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която има ислямистки корени, планират да изработят пътна карта за отварянето си към общността на алевиите. На 9 ноември последните организираха протестен митинг в Анкара с участието на 50 000 души, обвиняващи правителството в дискриминация.
Първата стъпка за реализирането на дългосрочния план е свикването на конгрес на всички организации в страната, които имат претенции, че представляват алевийското малцинство. Инициаторите на мероприятието са изключително либерални. Те възнамеряват да отправят покани дори до неправителствени организации, представляващи тази общност и отстояващи тезата, че алевиите не са мюсюлмани. Запознатите твърдят, че важна роля в това отношение е изиграл натискът на единствения депутат от ПСР Раха Чамороглу. Последният категорично е заявил пред премиера Ердоган, че е настъпил моментът, когато проблемите на алевиите трябва да бъдат разрешени. Лидерът на ПСР е натоварил държавния министър Сайд Ярджиоглу да се заеме с изготвянето на въпросната пътна карта. В нея се предвижда да бъде отбелязвана годишнината от убийството на алевийски интелектуалци, ликвидирани в началото на 90-те години на миналия век бяха в малък хотел в град Сивас.
Големият въпрос, който вълнува тази религиозна общност, е какъв статут ще отреди правителството за джамиите на алевиите. Дали те ще бъдат стандартизирани като религиозни храмове, религиозни домове или просто като културни центрове. В тази връзка се очаква на форума да бъдат изразени всякакви идеи, предложения и искания.
Друг проблем е възможността ПСР да създаде специален отдел в рамките на Министерството на културата, който да се занимава с алевиите. Ръководството на общността категорично се противопоставя на подобна опция, тъй като това би означавало, че тази конфесия приема да бъде разглеждана като културен субект. То твърдо отстоява положението, че алевиите са деноминация и „начин на религиозно мислене”.
Алевийският духовник Муртада Ширин лансира идеята, че трудностите на общността идват от факта, че тя няма единна върховна духовна институция, която да бъде източник на религиозно нормотворчество. Според него единствено подобно звено е в състояние да сближи различните вътрешноалевийски тенденции и да елиминира „атеистичните тези, претендиращи че конфесията не е част от ислямския свят.”
Неговият колега шейх Шакер Китчили добавя, че алевиите трябва да се примирят с факта, че се налага сунитите да разрешават техните проблеми. Друг алевийски духовник – Ахмед Султан счита, че така е по-добре, отколкото с тази функция да се заемат сили като САЩ и Европейският съюз. Двамата духовници са категорични, че правителството трябва да признае алевийските молитвени храмове и да ги включи в режима за предоставяне на държавни субсидии.
Миналия петък редица алевийски шейхове проведоха съвещателно заседание в Анкара, за да изработят обща позиция за разрешаването на наболелите проблеми. Анализаторите отбелязват, че на него така и не се е стигнало до крайна консенсусна формула. От една страна, алевийските представители издигат глас за закриването на сегашната Дирекция по вероизповеданията, тъй като тя не третира равностойно различните конфесии в страната. От друга страна обаче, част от алевийските духовници отхвърлят положението, предвиждащо те да получават заплати от държавата. Това им се струва унизително и би означавало, че държавата си създава собствено алевийство. Според шейх Али Улусой подобни взаимоотношения между турската държава и алевийския клир са недопустими и противоречат на принципите на тяхната деноминация.Очевидно е, че противоречията в самата алевийска общност са достатъчно дълбоки, за да бъдат разрешени бързо от държавните институции. Оптимистичното е, че Турция има желание за това. Алевийските духовни активисти обещават скоро да проведат още две големи заседания по тези, жизнено важни за общността, въпроси.ориентбг-Alevilik
Vikipedi, özgür ansiklopedi
Няма коментари:
Публикуване на коментар