08. 12. 2008
На 5 декември Европейския съвет за отбрана и сигурносt-ЕСОС-/consilium.europa.eu/изработи доклад, който очертава бъдещото развитие на кюрдския проблем в Турция. Отделено е внимание също на отношенията между управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и кюрдската ПКК и на очертаването на границите между Турция и Ирак. Всичко това става факт, след като разработка на американските разузнавателни служби прогнозира, че около 2025 г. ислямистите ще успеят да наложат тотален контрол върху властта в тази страна.
В документа на ЕСОС се отбелязва, че ПКК оказва влияние върху политиката на парламентарно представената Партия на демократичното общество (ПДО), а не обратното. В същото време фактът, че половината от избирателите в кюрдските райони са гласували за ПСР на парламентарни избори през 2007 г. показва, че сепаратизмът, приписван на населението от югоизточните части на страната, не е актуален.
Европейският съюз гледа с разбиране на исканията на ПДО за автономия в някои региони на страната и даването на амнистия за някои бойци на ПКК. Европейските експерти считат, че изпълнението на тези желания на прокюрдската партия, срещу които ясно се обявяват управляващите в Анкара, единствено ще бъде от полза за страната.
Британският парламентарист Роберт Уолтър, посетил Анкара, Истанбул и Диарбекир, отстоява мнението, че Турция наистина навлиза в много труден период от своето политическо развитие. Според него турското общество е дълбоко поляризирано. Положението се усложнява от постоянните атаки на ПКК. Уолтър открито заявява, че това, което протича в кюрдските села и югоизточните райони на страната, може да се определи като истинска необявена гражданска война. Британският политик призовава ЕС да упражни натиск върху иракските кюрди да ограничат действията на ПКК върху тяхната територия. В същото време той припомня, че политиката на турското правителство след преврата от 1982 г., която е била откровено дискриминационна, е тласнала кюрдите да се чувстват по-близо до управниците на иракски Кюрдистан, отколкото до тези в Анкара.
Паралелно с това, авторите на доклада призовават да се осигури много по-голяма културна свобода за кюрдите. Те считат, че тероризмът и културната идентичност не са тъждествени, но в същото време са две лица на една и съща монета. Европейските специалисти са удовлетворени от факта, че ПСР не отъждествява кюрдите с насилието, което е добър тактически подход за увеличаване на влиянието на партията върху тази електорална маса. Всичко това предизвиква ревността на ПКК и използването на силови методи за прекъсването на мостовете между кюрдите и ПСР. От друга страна, управляващите в Анкара са недоволни от подкрепата, която получават кюрдите в Европа и по тази причина са изпълнени със съмнения спрямо някои европейски институции. Докладът на ЕСОС призовава да се даде отпор на всякакви инициативи на кюрдите на Стария континент, както и последните да докажат, че нямат тайни планове и са искрени в желанието си за единство с турския народ.
ЕСОС очертава два възможни сценария за развитието на кюрдския проблем в Турция. Първият е оптимистичен. В него се предвижда, че ПСР ще успее в своите реформи и ще задържи доверието на жителите от югоизточните райони на страната. ПСР ще получи отново подкрепата на кюрдските избиратели на предстоящите местни избори, които от своя страна ще могат да се радват на повече възможности за изява на своята културна идентичност. Очаква се и по-добро сътрудничество между Анкара, Ербил и Техеран в борбата срещу ПКК.
Вторият сценарий е песимистичен. Според него ПСР няма да успее да извърши необходимите реформи и тогава ще се затворят вратите на ЕС пред Турция. Това автоматично ще стимулира активизирането на националистическите политически течения в страната, което ще накара кюрдските избиратели да насочат подкрепата си към ПКК. Последната ще предприеме широкомащабни акции, които пък от своя страна ще тласнат турската армия към ответни удари. Така ще се завърти спиралата на насилието.
Изглежда, че европейските експерти са склонни да възприемат с по-голяма доза достоверност втория вариант. В доклада се прогнозира, че на предстоящите местни избори ПСР няма да повтори своя успех от парламентарните избори през 2007 г. Социологическите изследвания показват, че популярността на управляващите е спаднала с около 15% в сравнение с лятото на миналата година. Тогава те получиха около 51% подкрепа, докато сега тя е едва 34%.
Всичко това показва, че съседна Турция е изправена пред съдбоностни за нея събития. Големият въпрос е какъв ще бъде балансът между четирите основни електорални контингенти – консервативно-религиозния, националистическия, секуларния и кюрдския, чиито политически представители ще формират структурата на бъдещото управление на страната.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар