Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

вторник, 16 ноември 2010 г.

Конференция "Междуетническите отношения в България - между екстремизма и добрите европейски практики" на 15 ноември 2010 г. в Гранд хотел "София"

Метин Казак: Необходима е ясна държавна стратегия за интеграцията в България

София /КРОСС/ "Институционалната подкрепа за изграждането на благоприятен климат за междуетнически отношения в страната не е на нужното ниво и е необходима ясна държавна стратегия за решаване на малцинствените проблеми по пътя на баланса между принципа на интеграция и на утвърждаване на етнорелигиозните идентичности. В редица европейски страни, включително и в България зачестяват случите на напрежение". Това каза евродепутатът Метин Казак от Групата на Алианса на либералите и демократите в Европейския парламент на откриването на Конференцията "Междуетническите отношения в България - между екстремизма и добрите европейски практики" на 15 ноември в Гранд хотел "София".

Конференцията се организира от Метин Казак и евродепутата Кристиан Вигенин от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент по повод зачестилите напоследък тенденции и нагласи за конфронтация между представителите на различните етнически общности в страната.

"Използването на враждебното слово води до създаване на отрицателни нагласи в обществото и проявяване на нетолерантност към малцинствата и ценностите на етнокултурното разнообразие. Както медиите, така и самата общественост, нямат изградени ясни критерии за етично отразяване на малцинствената проблематика. Много често етническите групи се оказват в уязвима позиция на враждебната реч и обикновено не успяват да защитят честта и достойнството си от създадения негативен медиен образ и формираното обществено мнение", каза във встъпителното си слово Метин Казак. Според него "пътищата за преодоляване на съществуващите дискриминационни практики и нагласи у нас е в привличането на политици от различни парламентарно представени партии, иницииране на промени в действащото законодателство, повишаване на информираността на обществото и развитие на съответни проекти на национално и регионално ниво".

"В Европейския съюз има тенденция на нарастване на междуетническото и междурелигиозното напрежение", предупреди евродепутатът Кристиан Вигенин. Според него българското общество има нужда от по-широк и на предварителен етап дебат по проблемите на етническите малцинства. "В ЕП често се сблъскваме с тези проблеми в страните от ЕС. Не става въпрос само за остри прояви на нетолерантност. България е толерантна страна, но ние не сме застраховани срещу тези проблеми - нямаме готовност да реагираме адекватно при възникване на такива проблеми. Съществуващите потенциални конфликти и проблеми, пред които е изправена България трябва да се идентифицират. Темата за междуетническите отношения в страната не е партийна и политическа, разделителната линия е между обществото, което залага на интеграция и тези, които искат да използват конфронтацията за свои си цели", каза още евродепутатът по време на Конференцията.В конференцията взеха участие и споделиха своя опит и представители на отделните институции, неправителствени организации, юристи, експерти и журналисти, които работят по проблемите на етническите малцинства в България. Те анализираха актуалните проблеми на междуетническите отношения в страната и информираха обществеността за съществуващите проблеми.На дискусията присъства и евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев, който изрази мнение, че толерантността трябва да тръгне от училищата и от семействата, защото това е процес, който се възпитава.Доц. Михаил Иванов, съветник на президента Жельо Желев по етническите въпроси и вероизповедания (1990-1997 г.) отбеляза, че България продължава да си затваря очите за проблема с гетата, на границата, на които с външния свят, се създава зона на конфликти. Той изрази тревога от политическото развитие в България и неговото отражение върху етническите отношения. Михаил Иванов определи като озадачаващи действия на ДАНС и полицията. Така например, въведено е понятието "забранена литература", което няколко пъти беше използвано в официални изказвания на МВР, посочи той. Есен Фикри, член на Комисията за защита от дискриминация изнесе данни от практиката на Комисията по различни случаи на злоупотреба със свободата на изразяване и дискриминационно отношение към представители на отделните малцинства. Тя отбеляза, че враждебното слово се превръща в явление, което намира благоприятна почва у нас и в Европа. Експертът по етнически въпроси Мирослав Попов отбеляза, че "книгата не може да бъде забранена, не може да бъде арестувана, визирайки случая с изземването на литература в Гоцеделчевско. Словото на омразата съществува у нас, по етническа причина, но през последните 20 години най-честата жертва на омразата са хората с леви убеждения, каза той и направи аналогия с изказа, използван в заповеди на Адолф Хитлер.Бившият министър на вътрешните работи Румен Петков беше категоричен, че гетата не са в генезиса на проблема. Главният въпрос, според него е дали сме способни да имаме адекватна държавна политика по един толкова чувствителен въпрос и в един толкова чувствителен район. Без съмнение политиката на жилищното строителство и здравната политика като цяло са важни за решаването на проблемите, но преодоляването на натрупаното напрежение трябва да започне от образователната система. "Ако оставим решаването на този проблем на група кресльовци, никога няма да стигнем до сериозно диагностициране и съответно - до адекватни мерки" каза още Петков. "Ако не си даваме сметка, че в България шетат поне три Корана, като в един от тях откроено се говори за джихад, значи сме изтървали нещата, колкото и да не може да се говори за "забранена литература", беше категоричен Петков. В този смисъл той се изказа и в подкрепа на вероучението в училище - "два са големите въпроси - способността на държавата да формира тази политика, без да накланя везните към една или друга етническа група и необходимостта това да намери отражение в образователната система". Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, развенча мита за българската толерантност и каза, че общество ни не е толерантно и причината за това се крие в изключително ниската гражданска култура. Според него е необходим нов тип правозащитно образование, което трябва да започне още от средните училища.Според Лютви Местан от парламентарната комисия по образование проблемът не е в "забранената литература", а в "агресията чрез словото". Най-успешният модел на толерантност, според него, е в САЩ, но обяснението за това е просто - те не познават в такава острота малцинствените проблеми, защото си нямат мнозинство. "Достатъчно здрава ли е имунната система на българския етнически модел?", попита Местан, обезпокоен от факта, че след присъединяването на България в ЕС, случаите на нетолерантност се увеличават. Според него в основата на проблема стои "едно грешно разбиране на толерантността", основано на стигматизирането на етническите групи. "Една от причините за появата на политически етнически субект като ДПС е липсата на разбиране на разликата между двата процеса - асимилация и интеграция. Интеграция без съхранена идентичност е чиста проба асимилация. Днес, 20 г. след прехода водещи политици ми задават от трибуната в ЕП въпроса кога съм искрен - когато настояват да има стандарт за българския книжовен език и ли когато искам в училище да се изучава майчин език. Отварянето на гетата ще реши проблема с интеграцията само, ако има двустранен процес - гетото да е отворено за външния свят, но и външният свят е отворен за гетото. Но не приемам като първопричина отсъствието на интеграционен потенциал. Александър Радославов цитира случаи, в които партийни лидери разпалват междуетническа вражда от трибуната на Народното събрание и настоя за санкции в подобни случаи. Той изнесе дискусията на европейско ниво, където могат да се цитират множество етнически сблъсъци в големи европейски градове и припомни, много държави се разпаднаха на етнически принцип. Това само по себе бе си означава, че е необходима нова нагласа за разрешаването на проблемите с дискриминацията.Председателят на Центъра за публични политики и застъпничество Румян Русинов смята, че въпреки многото прояви на нетолерантност, в България все още има необходимият минимум на етническа толерантност. Нямаме исторически предпоставки за нетолерантност, тъй като през вековете сме имали общества, които са възпитавали в толерантност. Дори в свирепото време на политически трансформации, не успя да ни доведе до прекрачване на тази граница. Фактът, че мюсюлманите имат своя политическа партия и участват в управлението на страната доказва наличието на толерантност. "Толерантност" означава "търпимост" - нека да не искаме от обществото повече, отколкото е необходимо, призова Русинов. Капиталната грешка на политическия ни елит е стигматизирането на отделни групи. Беше начертана грешна координатна система, в резултат на което се наложи мнението, че всички етнически групи са маргинални. Според него има добри практики, но не винаги има добра воля за тяхното прилагане. Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на ЕП в България разказа по време на Конференцията своята лична история - етническа гагаузка от Виница, Варненско, където също е имало своеобразно гето до момента, в който Виница става квартал на големия град и гагаузите получават възможността за добро образование, довело до пълната им асимилация. Нищо от историята, етнографията и културата на тази етническа група не е запазено. Голяма част от културата е загинала. Ние говорехме на турски, при цялата екзотика на изповядването на християнската религия. Тъжният изход на една обедняваща държава в преход е, че "Гагаузландия" не е имала своя летописец и след 10-15 г. няма да остане никой, който да разказва за историята на този етнос. Веднъж получила шанса да бъда добре интегрирана, никога не съм се чувствала малцинство. Бидейки 50% гагауз, се образовах в Европа и САЩ, омъжих се за чужденец и зная, че синът ми няма да има никакви бариери пред себе си.

крос / Портал Турция

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2