Вестник "Сега":Има далеч по-важни и актуални за българите въпроси от членството на Турция в ЕС !

Време е за референдум по българските проблеми !

Властта само ще спечели, ако осъзнае, че всенародното допитване е добро средство не само за опозицията !

Любен Обретенов

Има далеч по-важни и актуални за нас въпроси от членството на Турция в ЕС, по които може да се инициира референдум. Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ

Българското общество още не е дозряло за пряка демокрация и е опасно да му се дават големи права по отношение на референдумите. Преди почти една година това бе основният аргумент, с който си служеха противниците на даването на право на народа сам да свиква национални допитвания. Тогава новият закон за пряко участие на гражданите в управлението бе във финалната си фаза. В него бе записано, че ако инициативен комитет от български граждани събере 500 000 подписа по дадена тема, парламентът е длъжен да вземе решение за произвеждане на национален референдум. Ако събраните подписи са 200 000, Народното събрание има право да приеме или да отхвърли искането за допитване.

Със съжаление трябва да се признае, че противниците на либерализирането на режима на референдумите като че ли са били прави.

За една година се появиха само две инициативи

за свикване на референдум - за сваляне на новините на турски по БНТ и вървящата сега подписка за членството на Турция в Европейския съюз. Първата бе проява на много лош политически вкус, защото с референдум се пробваше да се реши въпрос, който засяга правата на едно малцинство. По едно време тя получи дори подкрепата на премиера Бойко Борисов, но, слава богу, той се опомни овреме и нещата лека-полека заглъхнаха.

Във втората инициатива има повече смисъл. Въпросът с членството на Турция в ЕС наистина е доста важен за нас поради политически, икономически, исторически, географски и всякакви други причини. Дали обаче точно сега е моментът да се иска свикване на подобно допитване? Ясно е, че южната ни съседка няма изгледи да стане член на ЕС в близките 10 години. Да не говорим, че това е доста оптимистична прогноза. Струва ли си да си разваляме отношенията с нея точно сега? Референдумът в този случай е равносилен на война. Към него трябва да се прибегне само когато средствата на дипломацията са изчерпани. А към този момент въпросът изобщо не стои така.

Много държави в ЕС имат резерви към Турция. Сега политиката на съюза е да изтъква на югоизточната ни съседка, че трябва да покрие критериите за членство. Поради политически, исторически, географски, религиозни и всякакви други причини на Анкара ще й отнеме много време, докато покрие тези критерии. Всъщност, дори не е ясно дали някога ще успее да го направи.

Накратко - въпросът с членството в Турция засяга бъдещето, докато изграждането на култура на пряка демокрация у нас трябва да се случва сега, бавно и полека.

Има далеч по-важни и по-актуални теми,

по които си струва да се произнесе народът. Всенародното допитване е сериозно оръжие в ръцете на гражданите срещу олигархията. С него биха могли да бъдат решени много актуални проблеми, свързани например със съдебната реформа, с икономическата криза и т.н. Защо някоя партия или НПО не инициира референдум за избираемост на магистратите? Или за въвеждане на прогресивно-подоходен данък. Или за броя на депутатите. Или за въвеждането на мажоритарен елемент в изборите. Това със сигурност са теми, които засягат всички нас, и то сега, а не в далечното бъдеще. Някои от тях са проблематични, защото се отнасят и за конституцията, но искането за референдум поне ще предизвика обществен дебат.

В България освен това съществува погрешното схващане, че националното допитване е добро средство само за опозицията или за малки партии, които искат да направят впечатление. Истината е, че е сериозна възможност и за правителството. Особено сега, когато предстои да се правят болезнени реформи. При подходящо зададен въпрос, например за здравната реформа, която правителството сега обмисля, Борисов би могъл да получи и подкрепата на обществото чрез референдум.

Вярно, за да спечелят доверието на хората, управляващите първо трябва да знаят какво точно искат да постигнат и да са наясно как ще го направят. А от досегашните им действия това никак не личи. Със сигурност много хора няма да имат нищо против, ако здравната ни система се оптимизира и ако болниците са по-малко, но по-качествени и всеки пациент има достъп до тях. Въпросът е дали има управленци, които знаят как да го направят, и дали те ще съумеят да убедят хората да им повярват.Вестник "Сега"