Eвропейската алтернатива на Турция е неизбежна и
един ден тя ще бъде неотделима част от Европа като политическо, икономическо и културно пространство !

Орхан Памук

сряда, 4 март 2009 г.

Юксел Кадриев забива гаджета в интернет

Юки иневерява виртуално на жена си

Водещият на новините по Би Ти Ви Юксел Кадриев е намерил интересен начин да си комуникира.От ивестно време журналистът си е направил профил в популярен сайт за интернет приятелства и вече е завързал завиден брой контакти.Сред приятелите му преобладават представителите на силния пол,а Юксел често отхвърлял почитателките си с мотив,че може жена му да ревнува.Интересе факт е,че съпругата на Юки-оперната певица Бонка Кадриева,също има профили в сайтове за запознанства.


"Уикенд",28 февруари-6 март 2009 г.
-
Последния път, когато...

Съпругата на водещия на bTV Новините Юксел Кадриев Бонка Георгиева-Кадриева: Съдбата връща на хората, които ми правят лошо!
Катерина Запрянова

Бони, когато реших да те анонсирам в предаването като оперна певица, както те знаят и хората, ти ми каза да тe наричам класическа певица. Защо?

- Просто защото не пея опера. Операта е синтез между театър и класическа музика. Аз по-скоро изпълнявам класическа музика тип оратория, меса, реквиеми.

Като те слушам, веднага се сещам за амбиента на Версай, за Луи ХIV...

- Да, и точно това ми отива!

Когато обаче те попитах каква музика слушаш, ти отвърна: "Никаква". Това сериозен отговор ли е от една певица?

- Да, защото това ми е работата. Все пак трябва и да почивам.

Значи ушите ти са "препълнени" с ноти?

- Така е - буквално, като слушам музика, всичко е ноти в главата ми. И непрекъснато си тактувам с пръсти, все едно свиря на пиано.

Примерно, слушаш Софи Маринова и ръката ти сама се задвижва...

- Да, и в чалгата има ноти - колкото и да е странно това за някои.

Твоята работа е да пееш, в същото време обаче много пушиш!

- Е, чак толкова много не е...

Сама твърдиш, че си страстен пушач, пък и аз станах свидетел.

- По принцип във всичко съм много страстна. Когато правя нещо - или го правя наистина, или въобще не се хващам! Имам периоди, в които пуша много, както и такива, в които въобще не паля.

Не ти ли пречи пушенето на гласа?

- Засега не, да чукна на дърво. Ако започне да ми пречи, ще спра цигарите.

Не знам дали знаеш онази мисъл на Марк Твен: "Няма нищо по-лесно от това да откажеш цигарите - правил съм го поне 100 пъти."

- Да. И при мен е така - всяка вечер, преди да си легна. А на другата сутрин пак запалвам.

Толкова ли си изнервена?

- В случая просто става въпрос за навик, който развих много късно - след като родих детето си.

Юксел пуши ли?

- Той спря цигарите преди 4 месеца. Иначе беше много по-страстен пушач от мен. В момента ми прави физиономии.

Той се занимава със спорт, с карате. Май е по-близо до здравословния начин на живот от теб?

- Май да. Така се стекоха нещата при нас. Аз не спортувам нищо - освен ходенето пеша из центъра и пеенето.

Доста енергия обаче си изхабила и за менажирането на мъжа до теб, който си заварила като охранител в детективска фирма, без образование, и си направила журналист.

- Не съм го направила аз. Той сам се направи. Аз просто му подадох ръка и го подкрепях през цялото време.

Подаде ръка или по-скоро начален тласък?

- Може да се каже, че беше начален тласък. Но Юксел бе достатъчно интелигентен мъж, за да се развива сам и да направи много от себе си.

При всички случаи стартът ви е бил много различен. На 16 години ти вече си имала успешна кариера.

- Така е - почнах да пътувам. Първото ми турне беше Австрия - Унгария - Испания - Италия... Дано да не пропусна нещо. Тогава още имах сценична треска - все пак бях едва на 16!

Колко продължава средно едно твое турне?

- Около 50 дни.

Напоследък обаче доста си поразредила пътуванията. Защо?

- Защото осъзнах, че 5-минутната слава не може да замени семейното щастие.

Това прозвуча прекалено зряло за една 31-годишна жена. Не може ли човек да има и двете неща?

- Да, би могло, но все пак има една златна среда. Защото двете крайности не могат да се съберат по никакъв начин.

Ти в момента по средата ли си?

- Да. И съм щастлива. Работя в Софийската филхармония и се чувствам на мястото си.

Продължавам обаче да не мога да проумея, може би защото моята натура е чергарска, как пътуването може да омръзне на някого? Това някаква насъбрана умора ли е в теб?

- Да, насъбрана умора е - и то по-скоро психическа, отколкото физическа. Защото ми се пътува, за да си почивам, но не и за да работя.

Психическа умора от концерти?

- Не само. Концертът по-скоро разтоварва. Там се храня с положителна енергия от хората. Психическата умора е повече свързана с подготовката на концерта.

Извън студиото ти ми каза, че се смяташ за енергиен вампир... Не е ли малко странно така да се определиш?

- Аз по принцип съм много странна. Забелязала съм, че наистина се храня с положителната енергия на хората.

Само че вече си представям заглавието в жълтата преса: "Юксел Кадриев живее с енергиен вампир", което постепенно мутира до... "Юксел спи с вампир"!

- Няма нищо лошо! По-добре с вампир, отколкото глупостите, които пишат по принцип.

Между другото слушателите ни вече звънят по повод всевъзможните клюки, които се говорят за съпруга ти. Ти четеш ли жълта преса?

- Не.

Отказваш да го правиш?

- Абсолютно.

А няма ли около теб "добри хора", които да те осведомяват за жълтата преса?

- Имаше в началото. Сега вече няма.

Ти ги пропъди?

- Да.

Как става това?

- Директно. Когато кажеш на един човек в очите какво точно мислиш, всичко става.

Знам, че си преживяла сериозен стрес навремето по повод клюките около Юксел, и то когато си била бременна в деветия месец... Претръпна ли оттогава?

- Да. Спрях да обръщам внимание на тези работи.

Това възможно ли е напълно?

- Възможно е.

Изпитваш ли гняв?

- Не. Аз по принцип съм човек, който много трудно прощава, но съм се научила да чакам - защото винаги идва момент, в който Съдбата връща на хората, които ми правят лошо!

И този механизъм действа безотказно?

- Абсолютно.

Има ли вече доста "наказани"?

- Има.

Определено прави впечатление, че нито ти, нито твоят съпруг опровергавате каквото и да е. Защо подминавате всичко без реакция?

- Защото няма какво да опровергаваме.

Само че слушателите в момента звънят непрекъснато с въпроса "Как ще коментирате слуховете, че мъжът ви е гей?"

- Никак! Как да коментирам нещо, което не е вярно? Няма нужда да доказвам на никой, че това не е така. Щом хората са решили да си правят реклама на наш гръб и да оцеляват по този начин, окей!

Между другото се обади и един слушател, който твърди, че е служител в bTV, и хвърля клюкарския дискурс в съвсем друга посока. Директно ти чета въпроса: "Известно е, че Юксел и Ани Салич са любовници. Как ще коментирате това?"

- (Смях). Извинявай, но как въобще да коментирам това? Ани е страхотен човек! Ние сме много добри познати. Те с Юксел са колеги, страхотни партньори в работата си! И искам да попитам този служител на bTV по кое време точно Ани и Юксел са любовници? Кога по-точно са заедно - когато той е с мен или по време на ефир?

Защо според теб има такъв нездрав интерес към вашия живот с Юксел?

- Първо, защото той е страшно известен, изглежда страхотно, много интелигентен е - и това е самата истина, не е реклама! Както и защото се обичаме.

Другите хора не се ли обичат?

- Може би... Не мога да говоря за другите.

Обаче според теб вие двамата се обичате повече?

- На 100%!

Какво є е толкова специалното на тази любов? Говориш все едно иде реч за нещо езотерично.

- Просто тя е истинска.

Как се познава истинската от неистинската любов?

- Тя се усеща. Не се познава.

Явно имаш доста силни усещания, след като си харесала Юксел още навремето, в ролята му на охранител. Какво ти хареса тогава?

- Че е много интелигентен. Юксел е невероятно природно интелигентен човек. Оттам започна моята амбиция той да стане нещо. Аз видях, че той има потенциал, който може да развие, и просто беше грехота да остане на това ниво, на което беше. И не съм сбъркала!

Това обаче си е риск - винаги има риск, когато хората са в толкова различно кариерно и социално отношение.

- Който не рискува, той не печели.

Само че ти си изгубила много неща. Родителите ти например не са били много добре настроени...

- Изгубих ги за тогавашния момент. След това те се върнаха.

Казаха ли ти: "Беше права"?

- Не. Моята майка не казва такива неща.

Не може да се извинява?

- Не.

Вярно ли е, че родителите ти буквално са те изгонили от вкъщи?

- Да.

И ти - на 18 години, изгонена от къщи?...

- Но с любимия човек! Освен това целият този епизод е стимул да се бориш, да се учиш да се справяш с живота. Тогава Юксел работеше, аз учех и работех, живеехме на квартира, след което се наложи аз да прекъсна за малко работа, за да мога да си завърша образованието. Той започна да учи... Имахме подкрепата на моята баба, да е жива и здрава.

Само на баба ти, от всичките ти роднини?

- Да.

И само тя, от твоя страна, е дошла на сватбата ви?

- Точно така.

На колко години беше тогава тази жена?

- На седемдесет и няколко.

Твоята майка не є ли се разсърди, че бойкотира "роднинския съвет"?

- Да. И до ден днешен є е сърдита. Не може да є прости това.

А баба ти как се мотивира да ви дойде на сватбата?

- Понеже ме е възпитавала и отгледала, баба ми ме е приела като свое дете. По-голяма мотивация от това няма.

Слушателски въпрос: "Защо не харесваха Юксел родителите ви?"

- Първо, защото нямаше образование, а за моите родители образованието беше и е много важно. При това те не общуваха толкова с него, колкото аз, за да разберат що за човек е. Сега, след като вече общуват с него и го приеха, разбраха, че е нямало защо да не го харесват. Не са се извинили за едно време, но поведението им говори повече от всякакви извинения.

А ти как точно накара Юксел да учи?

- Ние бяхме много млади - на Юксел му се ходеше по дискотеки, живееше му се, предпочиташе да ходи на плаж на Оряхово, на риба...

Тук само пояснявам, че Юксел Кадриев е от Оряхово, а ти си от София...

- Да. Първата година, когато го попитах: "Ти имаш ли желание да учиш и да се развиваш в живота?", той каза "Да!". Питах го: "А с какво", а той: "Ами ще помисля и ще се запиша". И аз го оставих да се запише, да учи каквото реши. Но се оказа, че въпросната година въобще не се беше записал. И на следващата аз пак го попитах: "Ще учиш ли?" И прибавих: "Ако не искаш да се развиваш, ние просто нямаме бъдеще заедно". Стана му ясно, че или ще продължава напред и няма да губи този ценен живот и потенциал, или...

И така започна да учи публична реч в НАТФИЗ?

- Да, аз го записах.

А родителите на Юксел - те напираха ли той да се върне в Оряхово?

- Напираха. Те виждаха, че животът в София е много труден - особено пък без образование и без стабилна професия. Бяха казали, че е по-добре той да се върне там и да работи при баща си - в един механозавод, не съм много сигурна какъв точно...

Животът обаче си знае работата. Между другото ти харесваш ли мъжа си, като го гледаш "в телевизора"?

- Все по-рядко и по-рядко го гледам там.

Защо?

- Защото си го гледам на живо.

Новините достатъчни ли са за Юксел Кадриев?

- Не. Той иска да се развива, като всеки нормален човек. Да прави все повече неща. Иска и да продължава да води новините, разбира се.

Изплюй камъчето за документалните филми - беше споменала, че ако разкажеш за това, Юксел ще те убие, така че може да проверим това емпирично!

- Юксел наистина има амбицията да направи няколко документални филма. Но няма да издам тематиката, защото тогава вече наистина ще ми се разсърди!

Фактът, че съпругът ти е популярен и представителен мъж, със сигурност предизвиква и женски адмирации. Ти ревнива ли си?

- Не. Аз съм на 100% сигурна в него.

Но се случва да станеш свидетел на фенска любов?

- Да, това е голямо забавление и извор на много положителни емоции! Най-пресният случай е от вчера. Бяхме в парка с детето и с кучетата. Един човек доведе баба Нюфка на 13 години, на която всички страшно много се радвахме.

Тук обаче трябва да поясня, че баба Нюфка очевидно е куче, и то от породата нюфаундленд, на която вие сте огромни фенове.

- Точно така, и докато се радвахме на баба Нюфка, в парка покрай нас мина една жена и попита: "А каква порода са тези кучета?" Човекът, на когото е Нюфка, каза "нюфаундленд" и започна да разказва за породата. А жената се обърна и каза: "Вие знаете ли, че Юксел Кадриев също има такива кучета?" Ние съответно почнахме да се смеем.

Жената позна ли съпруга ти в един момент?

- Да, той беше с бейзболна шапка, получи се много забавно.

Защо обаче ви беше да се занимавате с тези кучета? Те са огромни, 70-килограмови! Вие вече имате два представителя на нюфаундленд в апартамента си.

- Не знам как точно да го обясня... Стана от само себе си. Това куче, което взехме първо, ни промени живота на 180 градуса. По някакъв начин ни накара да заобичаме тази порода до такава степен, че да започнем да показваме на хората, че и те трябва да имат такова животно, да усетят нашите емоции.

Какво им е толкова по-различно на кучетата нюфаундленд?

- Характерът, любовта им, начинът, по който те разбират, без да говориш. Но това са чувства, които не могат да се обяснят с думи.

Как се казва клубът, който основахте?

- Национален български нюфаундленд клуб. За момента имаме 15 участници.

Искате да си взимате и още кучета. Докога? Докато станат цяла глутница?

- Докато ни се напълни сърцето.

Какво се случва оттук насетне? Може би ще ви трябва къща с тези планове?

- Наистина имаме амбицията да си вземем къща и да си направим голям развъдник.

Веднага ти казвам, че това на пръв поглед изглежда доста ексцентрично. Един вид хоби за хора с много време и много пари...

- Ние нямаме нито много време, нито много пари. Ние сме хора като всички останали. Борим се с живота, с проблемите си.

Дъщеря ви Габриела още няма 6 годинки. Колко килограма е тя?

- Двадесет и няколко.

Значи тези кучета са средно три пъти по-тежки от нея! Това не те ли притеснява? Оставяш ли я например сама с двете кучета?

- Да, оставям я. Няма никакъв проблем.

Накрая искам да ти задам и чисто женски въпрос - преди няколко години ти се яви на "Мисис България", стана лице на марка перли. Какво те накара да се явиш на този конкурс?

- Може би пак така нареченият спортен хъс, който е в мен, макар че не съм спортна натура. Гледахме реклама на конкурса по телевизията с Юксел, аз коментирах какви страхотни жени се явяват, а той каза: "Ти не си по-долу от тях! Аз мисля, че ти ще успееш!" И аз си казах: ами да, защо да не се пробвам? Бях на 29. Забавлението беше страхотно!тема

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Петиция за свалянето на имунитета на Волен Сидеров

Избитите от комунистическия режим на Тодор Живков по време на т.нар. "Възродителен процес".2