Турция превръща Близкия Изток в свой основен приоритет
Турската позиция по войната в Газа, инцидентът между премиера Ердоган и израелския президент Перес в швейцарския курорт Давос и „историческото” посещение на президента Абдула Гюл в Саудитска Арабия са ясни доказателства за външнополитическото форсиране на Анкара в Близкия Изток. На практика Турция вече трайно не слиза от страниците на арабските и регионалните печатни медии като обект на анализ.
Във вестниците на „умерените” арабски режими (Египет, Саудитска Арабия, Йордания, палестинската автономия и други) турският „десант” се следи като се отбелязват всички детайли на конкретните външнополитически действия. В най-общи линии те приветстват неочакваното интензивно присъствие на турската дипломация на регионалната сцена. В перспективен план те виждат в лицето на Анкара мощен съюзник, който може да бъде използван срещу другите основни играчи в региона. Тази констатация важи не толкова за Израел, колкото най-вече за Иран, чиито авангардни военнополитически инструменти („Хизбула”, „Хамас” и в известна степен Сирия) са техни преки опоненти или конкуренти. Палестинският президент Махмуд Абас преди няколко дни заяви, че не може да приеме друго посредничество, освен арабското, за разрешаването на арабските проблеми. По време на посещението си в Анкара той допълни, че в контекста на неговото изказване се изключва Турция, продължавайки с думите: „Не ме питайте кого имам предвид.” В същото време по време на най-интензивните преговори с „Хамас” за прекратяване на военните действия в Газа египетският главен преговарящ генерал Омар Сюлейман е отговорил изключително гневно на предложението на делегацията на радикалното движение за въвеждане на турски войски като чуждестранни наблюдатели в спорните зони. Според европейски дипломати, акредитирани в Кайро, представителите на палестинските ислямисти са започнали да изнудват Египет, намеквайки че предпочитат турското посредничество пред това на Кайро. Тогава Сюлейман е взел мобилния си телефон и е показал на събеседниците си номера на личния телефон на премиера Ердоган, заявявайки: „Като толкова искате, това е телефонът на турския министър-председател, обадете му се. Какво чакате?”
Като цяло правителствата на въпросните държави виждат в Анкара средство за натиск върху Техеран. Тава е една от причините за безпрецедентното топло посрещане на Абдула Гюл в Риад. Саудитска Арабия счита, че Турция трябва по-активно да се ангажира в Ирак, без обаче да пояснява как точно да стане това. Риад разчита, че сунитската солидарност между арабите и турците ще сработи за сметка на иранско-шиитското масово присъствие в тази арабска страна.
Много по-възторжени са реакциите на революционните режими и ислямистки настроените кръгове в арабските държави към новата турска външна политика. Тази констатация се долавя от заглавията на публикациите в контролираните от тях медии. Известният автор Мохамед Арфа от сайта „Ислам онлайн” озаглавява своя сериозен анализ по следния начин: „Новият неоосмански лидер ... звездата на Близкия Изток. Ердоган чертае историята на новата турска ислямска роля”. В него авторът говори за „експлозията на османския спомен сред турците и арабите”.
В същия дух са издържани изводите и на най-посещаемия светски сайт на арабски език „Илаф”, който миналата седмица проведе допитване до многобройните си читатели. На въпроса дали е започнала промяна на турската политика към проблемите на Близкия Изток, 54% от тях отговарят с „да”, докато на противното мнение са 43%. Журналистът от въпросния медиен център Набил Шарафдин от Кайро, обобщавайки резултатите, лансира революционната теза, че последните действия на турската дипломация са възродили спомена за могъществото на Османска Турция. Според него тя е активизирала мечтата на множество хора от региона за създаването на институция, която да представлява „международен ислямски чадър”, напомнящ халифата от времето на последния ислямски управник - турския султан Абдул Хамид. Нещо повече, Шарафедин отстоява мнението, че дори вече се прокрадва идеята за готовността да бъде положена клетва за вярност към Ердоган като „халиф на мюсюлманите”.
Все пак някои крайни ислямисти остават на мнението, че настоящата външна политика на Анкара е конюнктурна и няма нищо общо с исляма. В своя обширна статия изследователят на ислямистките движения Аля Нади е категоричен, че всички причини за близкоизточния „десант” на Анкара са немюсюлмански, а по-скоро имат предизборни цели. Той подробно обяснява, че „нахлуването” в палестинската проблематика е опит за изтръгване на монопола на обновената формация на автентичния идеолог на политическия ислям Неджметин Ербакан, Партията на благоденствието (ПБ). Последната се явява първата турска партия, която през 90-те години организира внушителен митинг в подкрепа на създаването на палестинска държава. Тогава предизборните стратези на местните партии видяха, че в Турция „защитата на палестинската кауза” е силно политическо послание и то трябва да се използва винаги, когато има избори. Сега ПБ е издигнала няколко кандидатури за кметове в по-големите турски градове, в това число в Анкара и в Истанбул, където партията на Ердоган има силни аспирации.
Антиизраелската реторика е също умел ход за печелене на гласове в Турция и в региона. Редица коментатори напомнят, че същият този Ердоган заяви от трибуната на Организацията ислямска конференция, че Анкара ще скъса дипломатическите отношения с Израел, поради геноцида, който провежда към палестинците. Това стана само една седмица преди страните-членки да решат дали да изберат турския професор по история Екмаледдин Ихсаноглу за генерален секретар на организацията. Този ход се оказа успешен и Ердоган едва ли го е забравил.
В същото време умелите и находчиви външнополитически ходове на Турция не могат да не безпокоят Иран. Редица арабски информационни източници отбелязват, че в началото на миналата седмица в Техеран се е състояло голямо съвещание, на което са присъствали представители на всички институции, имащи отношение към външната политика. Основната зададена тема е била как да бъде спряна Турция в похода й към успешното завръщане на близкоизточната сцена. Д-р Абделмунем Саид от Центъра за външна политика на „Ахрам” твърди, че особена загриженост са предизвикали действията на Турция за възстановяването на сирийско-израелските мирни преговори, които биха могли да доведат до излизането на Сирия от орбитата на иранското влияние. На практика Техеран възприема тези ходове на Анкара като директно насочени срещу него.Времето ще покаже дали Турция е пренаредила своите външнополитически приоритети. Възможно е слабият напредък в преговорите с Европейския съюз да е причината управляващите да си дават сметка, че присъединяването към съюза изглежда все по-трудно. В същото време завръщането в ареала на влияние на бившата Османска империя става все по-лесно. Така или иначе, Анкара има дипломатическа школа, която едва ли ще допусне така лесно да се откаже от политическите дивиденти, които някога е притежавала. В тази връзки някои арабски медии информират, че Турция е готова да направи и жест към Тел Авив, след нахлуването на очевидна студенина между двете държави. Вчера Турция е изпратила специална делегация в Дамаск, която трябва да се срещне с представители на „Хамас”, за да се раздвижи проблемът с пленения израелски войник Гилат Шалит. Външният министър Али Бабаджан заяви, че отношението към този проблем ще даде истинския отговор на въпроса дали „Хамас” иска да бъде политически субект или военна групировка. Както изглежда е възможно случаят „Шалит” да бъде турският подарък за поредното помирение между Анкара и Тел Авив. Това ще стане обаче, след като партията на Ердоган спечели изборите в края на месец март. Освен това не се знае дали евентуалната стъпка на приближаване към Запада и европейците ще бъде приета с доверие, на фона на очевидните знаци за желанието на Турция за завръщане в Близкия Изток. Наблюдателите съобщават, че по време на посещението на палестинския президент Махмуд Абас в Истанбул местните организации са провели демонстрация против него, издигайки лозунги, че не той, а лидерът на „Хамас” Исмаил Хания представлява палестинския народ. Големият проблем е, че Турция вече набра определена инерция по близкоизточната писта, която много трудно може да бъде преодоляна.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар