Секуларистите в Турция се чувстват все по-изолирани
Социалогическо изследване, проведено от фондация „Отворено общество” и Босфорския университет в Истанбул, цитирано от лондонския вестник „Ал Хая”, показва, че секуларистите в Турция се чувстват все по-изолирани в местното общество. Това се дължи на факта, че откакто управлява партията на Ердоган (2002 г.) на тях им се налага все по-често да постят по време на свещения месец рамадан или да се молят. По този начин те избягват видимото неодобрение към тях от страна на голямото мнозинство от религиозни хора.
Окончателният извод от сондажа е, че социалната структура на турското общество се е променила. Всички светски настроени турци твърдят, че това се е получило вследствие на назначаването на ръководни постове по места (местната власт, училищата, болниците и други институции) на привърженици на ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган. Втората основна причина е увеличаването на икономическата сила и влияние на религиозните секти.
Самото изследване е обхванало повече от 5 000 души в 12 провинции. Респондентите са предимно хора със секуларистки, леви и алевитски убеждения, собственици на дребен бизнес (най-вече търговски обекти). Те са заявили, че са принудени да затварят магазините си по време на молитвите, за да оставят впечатлението, че участват в религиозния живот на местното общество. В същото време, ако не постят по време на рамадана, те ставали обект на подигравки и социална изолация от страна на религиозното мнозинство. Анкетираните отбелязват, че турският поздрав „мархаба” все по-често отстъпва на арабско-ислямския „ас-саляма алейкум”.
Те признават, че все пак в големите градове като Истанбул, Анкара и Измир този натиск върху светски ориентираните не е толкова осезаем. В Анадола обаче алевиите трябва да променят имената си, за да получат работа. Те признават също, че затварят ресторантите си по време на месец рамадан, за да не станат обект на нападения. Там мъжете, които наемат стая за живеене, ако са ергени, се задължават да не приемат посетителки. Някои наемодатели дори отказват категорично да отдават помещенията си на такъв вид кандидат-наематели, дори ако последните предлагат голяма предплата.
В провинциите Ерзурум, Ерзинджан и Трабзон жените, които не носят забрадки, също стават обект на социална изолация. В градския транспорт и по време на публичните мероприятия те са принуждавани да седят в близост до мъжете, докато забрадените застават далеч от тях. Активистите на ПСР, които заемат ръководни постове по места, поощряват превръщането на отделни помещения в държавните училища и болници в молитвени храмове. В същото време заведенията за обществено хранене, които продават алкохол, също са бойкотирани от представителите на държавните институции.
Секуларистите обвиняват ислямистите от ПСР, че провеждат политика на скрита подкрепа на религиозните общества и секти. Твърди се, че последните много активно работят сред студентската младеж. Те ги привличали с директна материална подкрепа или им предлагали жилища, които са устроени съгласно религиозните изисквания на съответната общност. Напоследък особено разпространени са т.нар. „домове на светлината” (жилищната инфраструктура на сектата на нурджиите). В определени населени места в Анадола те директно конкурират държавните институции по брой и влияние.
От своя страна представители на ПСР и религиозните секти отправят остри критики срещу изследването и неговите изводи. Те обвиняват авторите, че изследването не е представително и поставя акцент преди всичко върху определени социални кръгове. Ислямистите твърдят, че на показ са извадени порядки, които традиционно са характерни за консервативно-религиозните общности в Турция. Според тях последните имат право на свой собствен начин на живот. Той не може да бъде възприеман като форма на натиск върху секуларистите, левите и алевиите.Въпросното социологическо изследване е поредното свидетелство за засилващата се социалнополитическа криза в Турция. Поляризацията в обществото е очевидна и тя увеличава своите размери под влияние на световната икономическа криза. Според колумниста на вестник „Хюрриет” Енит Бирбилгю точно тя катализира вътрешнопартийното и опозиционното недоволство към настоящия силен човек в Турция – Реджеб Ердоган.ориентбг
Няма коментари:
Публикуване на коментар