Обама между мира на Турция и войната на Ирак
проф. Владимир Чуков
Отзвукът от първото посещение на американския президент Барак Обама в двете съседни ислямски държави е изключително голям. Той заема първите страници на всички водещи регионални печатни медии. Сякаш местните журналисти виждат в новия стопанин на Белия дом магьосника, който от Истанбул изпрати силното послание за помирение, насищайки своята историческа реч пред турския парламент с думите „мир”, „партньорство”, и „промяна”. В същото време, от зоркия поглед на арабските коментатори не остава незабелязан фактът, че през четирите часа престой в Ирак американският президент постави акцент върху изрази като „изтегляне”, „бойни задачи” и други подобни термини от военната проблематика. Контрастният паралел е доловен и отразен в детайли от един от водещите ливански вестници - „Сафир”.
Арабският свят акламира речта на Обама, произнесена в турската столица. Доминира мнението, че действията на американския лидер могат да бъдат възприемани единствено като признание за грешките, които неговият предшественик Джордж Буш допусна. Мароканският политически анализатор Мохамед Дариф отбелязва, че „Обама се е опитал да излъска позавехналия образ на САЩ в ислямския свят”. Новият президент е положил усилия да изтрие терминологичния речник на предишния обитател на Овалния кабинет, който, според Дариф, е слагал знак на равенство между исляма и тероризма. Експертът заявява: „Няма да забравим враждебния изказ на Джордж Буш, който обяви кръстоносна война на мюсюлманите.”
Д-р Манар Чорбаджи от Американския университет в Кайро вижда в историческата реч на Обама желанието на новата администрация във Вашингтон „да запълни зейналата пропаст между Америка и ислямския свят”. Тя отстоява мнението, че от своя страна мюсюлманите трябва да изчакат и да наблюдават в какво точно ще се превъплътят усилията за помирение на новия американски управленски екип. Египтянката акцентира върху обстоятелството, че след като Обама е първият американски държавен глава, осъществил подобна безпрецедентна стъпка, то мюсюлманите не трябва да изразяват съмнение в неговите добри намерения. Те трябва да оценят високо стореното, тъй като все пак „той е президент на САЩ.”
Турският анализатор Ибрахим Акбаб разглежда посещението и изказването на американския лидер в неговата страна през мюсюлманско-турска призма. Той фокусира вниманието си върху факта, че Обама е избрал именно Турция за историческото си обръщение към цялата мюсюлманска религиозна общност. Наблюдателят от турската столица извежда на преден план ролята на Анкара и се опитва да внуши нейната безалтернативност при провеждането на американската политика в региона. Освен това Акбаб счита, че Вашингтон е разбрал, че само военният подход не може да бъде ефективен при реализирането на конкретните външнополитически цели. Той споделя, че „съпротивата срещу окупацията на Ирак и Афганистан постоянно расте, а безусловната подкрепа на Израел е контрапродуктивна и обречена на провал”. Турският експерт обобщава: „Обама е разбрал, че взаимодействието с онези хора от Изтока (повечето мюсюлмани) не може да стане със сила, а те просто трябва да бъдат убедени.”
Акбаб предрича, че трябва да бъде изминат дълъг път, докато мюсюлманите променят перцепциите на американската външна политика. Според него именно чрез делата си Барак Обама трябва да докаже, че в действителност визията на Вашингтон към ислямския свят се е променила не само чрез новата реторика. Най-общо казано, турският специалист отстоява позицията, че Америка трябва да се промени, а мюсюлманите ще отсъдят кога това ще стане реалност.
Подобен, дори по-силно изразен, елемент на скептицизъм се забелязва и в мнението на изследователя на политически стратегии в йорданския университет „Ярмук” д-р Уалид Абдел Хаи. Последният е убеден, че въпросната „помирителна реч” в Анкара представлява единствено тактически ход на американската външна политика, която е била враждебна към арабския и ислямския свят през последните няколко години. Той не вярва в промяната на същността на цялостната стратегия на Вашингтон към региона. Уалид Хаи отбелязва: „В момента Америка се чувства слаба, вследствие на световната икономическа криза. Поради това предприема стъпки на помирение с почти целия свят и най-вече с арабите и мюсюлманите”. В същото време йорданецът не счита, че Обама ще промени коренно подхода на американската администрация при разглеждането на проблемните ситуации в Палестина, Ирак и Афганистан.
Изглежда в разсъжденията на експерта от университета „Ярмук” се долавя определена доза ревност по отношение на Турция. Наблюдателят подкрепя тезата, че флиртът е по-скоро с Анкара, отколкото с целия ислямски свят. Авторът аргументира това свое твърдение с причини от геополитическо естество. На първо място, той поставя факта, че Турция разполага с влиятелно място в рамките на НАТО, след това идва желанието на Вашингтон Анкара да му оказва повече съдействие в неговите амбиции на азиатския континент и не на последно място натежава кандидатурата на Турция за членство в Европейския съюз, където страната евентуално би играла ролята на американски „троянски кон.”
Прави впечатление, че сред малкото официални реакции на встъплението на Барак Обама към арабския свят доминират положителните нотки. Особено контрастен в своя коментар е египетският министър на външните работи Ахмед Абу Гейт. Въпреки че Кайро бе една от столиците, които се „конкурираха” с Анкара за статута на първата мюсюлманска дестинация на новия американски президент, сред египетския политически елит не се чувства ни най-малка нотка на ревност в това отношение. Все пак, акцентът в изказванията е поставен върху „ислямския адресат”, „зачитането на водещата и просветителската роля на исляма в историята на човешката цивилизация” и „двустранните отношения, които не могат да бъдат само война срещу тероризма, а също така търсене на взаимната изгода и интерес”.
