С общественото настроение, което ще се създаде срещу нападението, и с твърдите мерки, които турското правителство ще предприеме, се прави опит да се покаже, че Турция е „страна” и че не може да реализира омиротворителната мисия в региона. Друга цел на нападението, може би най-важната, е да се сложи край на нарастващата в региона популярност на турския премиер Таййип Ердоган.
Израел за пореден път прекрачи границата между законовата и терористичната държава. Израел, който в международни води в Средиземно море нападна като пиратите корабите, превозващи хуманитарна помощ за Газа, погуби не само моралното, но и юридическото си право. Тази атака на Израел, с която едва ли не бе извършено масово избиване в плаващия под турски флаг кораб „Мави Мармара”, нито е случайна, нито е някакъв инцидент; това е планирана и изчислена атака. В корабите имаше хора от много страни. Но е факт, че под прицел се намира специално Турция. Има причини за това. През последните години Турция е регионална сила, която е във възход. Тя черпи сили от своята дипломация за изграждане на мир и създаване на стабилност; страната развива добри отношения с всички свои съседи, подпомага решаването на проблемите между съседните държави.
А Израел предпочита една Турция, която е в конфликт със съседите си и която я моли за помощ в подобни конфликти. Тоест тя желае една Турция, която се конфронтира със Сирия, води борба с Гърция, задушава се в кюрдския проблем, а после чука на вратата на Израел. Една отблъсната от Близкия изток, безпомощна в региона си, откъсната от Европейския съюз Турция.
Но е точно обратното. Турция, която изпълнява мироизграждаща и стабилизираща мисия в региона, неминуемо ще се интересува и от палестинския въпрос. Налице е израелско управление, което, от една страна, се опитва да омиротвори разделените в резултат на израелските политики палестинци, както и да сближи „Хамас” и „Ал Фатах”, а, от друга, създава „лобита за мир” в САЩ и Европа, като чувства безпокойство от Анкара.
С общественото настроение, което ще се създаде срещу нападението, и с твърдите мерки, които турското правителство ще предприеме, се прави опит да се покаже, че Турция е „страна” и че не може да реализира омиротворителната мисия в региона. Ликвидирането на договора за ядрена размяна между Турция и Иран също е сред целите на Израел. Израел не е за решаването на кризата с Иран със средствата на дипломацията. Целта им е практически да противопоставят един на друг Иран и САЩ. Така се правят сметки за неутрализирането на Обама, завличането му в безизходица по подобие на Ирак. Усеща се безпокойство от това Обама, който реши по дипломатичен път кризата с Иран, да не окаже натиск върху Израел, като се заеме и с палестинския въпрос. Очаква се САЩ и Европа да подложат на сериозна преоценка ролята на посредник между световните сили и Иран на Турция, чиито отношения с Израел силно ще се обтегнат след нападението. Така се опитват да пречупят желанието на Турция за прочистен от ядрени оръжия Близък изток.
Друга цел на нападението, може би най-важната, е да се сложи край на нарастващата в региона популярност на турския премиер Таййип Ердоган. Това е акция за опетняване, така да се каже, на харизмата на Ердоган, който стигна върха на славата с изказването си в Давос, известно като „one minute”. С тази акция се цели Турция да се покаже безпомощна и с вързани ръце като останалите арабски държави пред Израел. Всяка реакция, която изостава от стореното от Израел, ще покаже Турция като безсилна държава.
Не може да се очаква от никого да преглътне това нападение. Но е много важно реакцията както на правителството, така и на обществото да остане в границите на закона. Едно е ясно - с това нападение Израел се опитва да провокира Турция. Очаква се под натиска на провокираното обществено мнение Турция да демонстрира непропорционална реакция. В цялата работа се крие и сметка, с която се цели правителството на Ердоган да бъде вкарано в тежко положение както вътре в страната, така и в очите на световното обществено мнение.
С това нападение Израел изгуби Турция. Вече не може да говорим нито за „съюз”, нито за „сътрудничество”. Но Израел ще продължи да има нужда от Турция. Затова Израел може да предприеме следните две стъпки: да завлече Турция в регионалните и световните конфликти; да привлече на своя страна трима-петима генерали в режим, подобен на този от постмодерния преврат от 28 февруари 1997 година.Израелските командоси стреляли хладнокръвно по хората
Пакистански журналист, който бе заловен по време на морската атака срещу флотилията с помощи за Газа, заяви, че израелските войници стреляли хладнокръвно по хората. Талат Хусейн каза, че командосите застреляли хора от упор в челото. “Самият аз станах свидетел на първото израелско нападение срещу кораба. На кораба нямаше оръжие”, каза той. По думите му, четирима души са били убити пред него с куршум в челото.
Гръцки активисти се оплакаха от “бруталното отношение” на израелците към пътниците на корабите от международната флотилия и от условията, при които са били държани. Един от активистите, Михалис Григоропулос, заяви: “Това беше пиратство, терористичен акт в международни води.”
Осем турски граждани и един американец са деветте жертви на израелското нападение на 31 май сутринта срещу “Флотилията на свободата”. Причина за смъртта на всички активисти са огнестрелни рани. “Флотилията на свободата” включваше 6 кораба, наети от пропалестински организации за транспортирането на хуманитарна помощ за ивицата Газа. Повече от 700 души участваха в експедицията, активисти от 33 различни националности и религии. Редица политически и религиозни личности, евродепутати, писатели и журналисти също пътуваха с флотилията. Сред тях бе и бившият гръцки католически архиепископ на Ерусалим Хиларион Капучи. На единия от корабите пътуваха и двама български журналисти.
Бойко Борисов: Винаги сме осъждали всяко насилие
1Президентът Георги Първанов подкрепи позицията на МВнР по повод операцията срещу флотилията с хуманитарна помощ за ивицата Газа. “Подкрепям изразената позиция от МВнР, тя беше бърза, реактивна и прецизна и се вписва в становището, което изрази и ЕК”, каза Георги Първанов. На въпрос как ще коментира, че Израел губи приятели в момента, президентът Първанов отговори, че острата реакция на международната общественост - и в Европа, и в Съвета за сигурност на ООН, както разбира, е напълно оправдана. “Винаги сме осъждали всяко насилие”, заяви премиерът Бойко Борисов. “Нашата позиция е изразена и тя е същата като на ЕС и НАТО - за бързо разследване на този инцидент”, добави премиерът. Турският премиер Реджеп Таййип Ердоган обвини Израел, че е извършил “кърваво клане” и го призова незабавно да прекрати “нехуманната” блокада на Газа. Според Ердоган действията на Израел са удар срещу международното право, хуманността и световния мир. “Това кърваво клане от страна на Израел срещу кораби, превозващи хуманитарна помощ за Газа, заслужава да бъде заклеймено по всякакъв начин,” каза той в реч пред парламента. Турският премиер Таййип Ердоган обвини Израел в “държавен тероризъм”. По думите на Ердоган, Израел е нарушил международното право и е показал, че не иска мир в региона. “Това пиратство вреди на вашия имидж, вреди на интересите, мира и сигурността на Израел”, допълни Ердоган. Проф. Ихсан Дагъ
07 June 2010,Monday
"Заман" /
Няма коментари:
Публикуване на коментар