С бой демокрация не се защитава!
Вчерашният мизансцен имаше една цел - да защити политическата класа от дръзкия въпрос на младите: редно ли е свързаните с партиите престъпни структури да продължават да ограбват настоящето и бъдещето на България
Светослав Терзиев
 |
Светослав Терзиев |
Вече не заслужаваме и шапката на покойния Франсоа Митеран, изложена във френското посолство по повод 20-годишнината от историческото му посещение в България. Точно в навечерието на този юбилей властта хвърли полицията да бие студенти и други демонстранти пред парламента, за да ги накара да млъкнат. Само на 200-300 метра от позорището Софийският университет "Св. Кл. Охридски" напомняше безмълвно как на 19 януари 1989 г. тоталитарният режим на Тодор Живков не посмя да лиши от свобода на словото студентите, участвали там в среща с Митеран. А те питаха за всичко, включително и редно ли е да продължава да ги управлява човек като Живков.
Насилието, което би трябвало да е
запазен атрибут на диктатурата,
вчера получи свободен израз пред един демократичен парламент. Кой го провокира и можеше ли да бъде избегнато? Да, ако целта на властта бе наистина да не се стига до сблъсъци на планирания мирен протест. Оправданието с неконтролируемите футболни агитки е наивно, защото властта беше предупредена за техните намерения, знаеше ги поименно и ако искаше, можеше мирно и тихо да ги профилактира авансово. Тя обаче имаше нужда от тяхното присъствие, за да си развърже ръцете. Както се възползва и от слабостите на организаторите, които позволиха протестът им да бъде опорочен от пияни тийнейджъри, лумпени и дежурни демонстранти на преклонна възраст. Най-наивен бе мотивът за прекратяване на митинга, довел до ескалация на напрежението - някой някъде подхвърлил, че на площада щяла да гръмне самоделна бомба, и от грижа за живота и здравето на младежите полицията ги понатупа, за да се разотидат.
Нескопосаният мизансцен имаше само един смисъл - да защити политическата класа от дръзкия въпрос на младите: редно ли е свързаните с партиите престъпни структури, които подмениха демокрацията още в зародиша й, да продължават да ограбват настоящето и бъдещето на България. Фактът, че студентите отказаха да допуснат която и да е политическа сила до протеста си, потвърди
тоталния разпад на доверието в българската демокрация.
Същият разпад въздигна негласуващите като най-голяма партия. Народът вече отказва да участва в измамата и се връща там, откъдето тръгна преди 20 години. Точно това най вече плаши властта и през последните дни тя се постара да опорочи протеста. Да измести акцента от исканията за държава без корупция и с ясни правила върху вандалщината на група лумпени, влезли в хулигански сблъсък с полицията. Да компрометира спонтанната акция, тръгнала от интернет, като пусне в обращение с нищо неподкрепени обвинения за раздаване на 30-50-100 лв. за участие в митингите, за политическо подстрекателство от опозиционни партии. Надеждата е една - всеки опит за неконтролируемо недоволство, който може да помете установеното статукво, да бъде смачкан в зародиш.
Всъщност бедата на България е в това, че преходът към демокрация бе извършен не от илюзорните дисиденти и демократите от 12-ия час, не от лутащия се в политическата мъгла народ, а от управляващите семейства и структури, които запазиха властта си чрез заграбване на икономиката. Всички негативи, които Европейската комисия открива в България, се коренят в този период. Тогава бе извършено първоначалното натрупване (раздаване) на капитали, което само по себе си бе гигантско престъпно деяние. За да не последват санкции за участниците, трябваше да бъде парализирана правосъдната система и полицията. Заедно с това, за да се контролират дадените на тъмно капитали, бяха създадени паралелни частни милиции под формата на охранители, а после на застрахователи, които не само държаха сметка за взетите без документ и подпис пари, но и пазеха разпределените между избраниците сектори на икономиката, за да не проникнат в тях непосветени в конспирацията. В държава, където като водещи икономически школи се утвърдиха милиционерската школа в Симеоново и школата "Олимпийски надежди", новите български "бизнесмени" нямаше да издържат дълго на конкуренцията на образовани млади специалисти и затова разчитаха на силови структури да се бранят. Когато Брюксел ни казва да ликвидираме организираната престъпност, има предвид точно тези структури. Нежеланието на властта да ги удари само потвърждава, че тя и досега е обвързана с тях. Затова и съдът няма как да заработи. Той може да бъде ефикасен срещу всякакви престъпници, но не и срещу организираните.
За разлика от други масови протести през годините на прехода гневът на младежите вчера бе насочен не към една или друга политическа сила, а към
цялостната криминална система,
определяна с възгласите им "мафия". Тяхното отношение към действителността в България много повече се доближава до оценките в докладите на ЕК, отколкото до платформите на която и да е партия. В този смисъл младото поколение има онова европейско мислене, което липсва на партиите. Евроскептицизмът, който лъха напоследък и от управляващи, и от опозиционни среди, показва, че не ги устройва въвеждането на демократични правила, за каквито ги натиска Европа. Всяка опозиция досега се е борела за власт само колкото да се възползва от системата на безнаказан грабеж и затова никакви избори не са водели до фундаментална промяна.
Криминалният преход изчерпа възможностите си за измама. България вече е в Евросъюза. Истината се вижда от всички народи. Един милион млади българи напуснаха страната си и отдавна са неподвластни на вътрешните лъжи. Относително свободните медии и интернет отвориха очите и на поколението, което остана в родината си. Митеран отдавна го няма, но българският народ получава достатъчно окуражителни импулси отвън, за да се осмели да започне наново демокрацията. Насилието не води наникъде. Протестите обаче имат смисъл.
 Властта в парламента не посмя да излезе пред демонстрантите |
----------
Няма коментари:
Публикуване на коментар