ПРИОРИТЕТИТЕ НА ПРЕЗИДЕНТА ОБАМА

Ще надмогне ли дълбокото разделение на Америка, завещано от Буш

Емил Георгиев, преподавател в СУ

Снимки Интернет

Справянето с финансовата криза, здравеопазването, образованието и екологията едва ли ще измести вниманието на новия американски държавен глава и от външнополитическите приоритети.

Нека специално изтъкнем как изборът на Барак Обама рефлектира върху България. Наистина, със загубилия изборите Джон Макейн българската страна вече бе установила определени контакти и сенаторът от Аризона бе обърнал известно внимание на София. Няма причини обаче висшите български институции безпроблемно и своевременно да създадат контакти и да изградят връзки и с новоизбрания президент Барак Обама. По-благоприятното в случая е в три посоки.

Първо, очакваното подобрение на международния климат при бъдещото управление на Обама несъмнено отговаря на интересите на България. Второ, има всички основания да се очаква принципно по-добро и конструктивно сътрудничество между САЩ и Евросъюза, а нашата страна като член на ЕС е заинтересована от такова положително развитие. И трето, управлението на демократите във Вашингтон предпоставя една по-добра от времето на Буш диалогичност и чуваемост, както и по-голяма съпричасност на САЩ към страната ни и нейните проблеми.Приемането на такава фундаментална правна уредба, каквато е един кодекс, в случая Семейният, за съжаление мина без всеобхватен публичен дебат и затова засега възбужда повече недоволства както сред застъпниците на традиционните (християнски, мюсюлмански и др.) ценности, така и сред по-авангардни групи като гей общността. Поради тази причина, ако народните представители не внесат очаквани от обществото корекции преди второто четене, има опасност да се повтори съдбата на новите НПК и ГПК, в които започнаха изменения веднага след обнародването им. Основателно може да се предположи, че бъдещият екип на президента Обама, като носител на новото и на мултилатерализма в международните отношения, няма да страда от високомерието, характерно за администрацията на Джордж Буш.
Новоизбраният американски президент през периода до встъпването си в длъжност на 20 януари 2009 г. ще сформира своя управленски екип, включително избора на държавен секретар и на съветник по въпросите на националната сигурност - лицата, които наред с президента ще отговарят за външната политика на Белия дом. Спрягат се имената на сенаторите Джон Кери и Ричард Лугарт за Държавния департамент. И не по-малко важно, ще бъдат излъчени професионалистите, които ще отговарят за финансите и икономиката през този свръхтежък период. Има не малко предпоставки да се очаква, че Барак Обама, като трасформационна фигура и държавник с обединителна мисия /в смисъл да обединява разединената американска нация/, ще потърси услугите на високо компетентни лица както сред демократите, така и сред републиканците. Като към своя основна цел Барак Обама ще се стреми да бъде надмогнато това дълбоко разделение на Америка, което му бе завещано от Джордж Буш.
Но да се обърнем към приоритетите при управлението на Барак Обама. Първо, без съмнение, Белият дом заедно с Конгресът, ще трябва да овладеят финансово-икономическата криза. Това никак няма да е лесно предвид и на широко разпространеното в Америка убеждение, че не трябва да се налагат твърди ограничения върху свободното предприемачество и свободния пазар, които щели и сами да преодолеят кризата. И въобще, предвид на отрицателната нагласа в американското общество спрямо ролята на държавата в икономиката. Така или иначе, без стабилизирането на финансите и икономиката, без връзването в днешните крайно сложни условия на държавния бюджет, просто нищо съществено не може да се предприеме. Второ, приоритет за Обама ще бъде възстановяването на имиджа и водещата роля на САЩ в международен план. Трето, абсолютен приоритет ще бъде преодоляването на зависимостта на САЩ от вносния петрол, което е както икономически, така и геополитически въпрос. Четвърто, както самият новоизбран президент вече изтъкна, идва ред на реформирането на здравноосигурителната система на Америка, при положение че 47 милиона американци са без здравно осигуряване. И последно - очаквани стъпки на Белия дом ще бъдат намаляването на данъците на средната класа и на бедните слоеве на населението, реформирането на образователната система и решаването на острия проблем с нелегалната имиграция. Като платформа Барак Обама обещава да защитава интересите на трудовите хора, но ще видим в американските условия какво ще се получи от тези намерения.
В международен план Барак Обама застава начело на САЩ при една много благоприятна атмосфера на благоразположеност и добронамереност от страна на международната общност. Това в особено голяма степен се отнася до ЕС, доколкото обществеността в Европа - това най-силно проличава в Германия, вижда в лицето на Обама потенциален втори Джон Кенеди. Разбира се, медалът има и своята обратна страна, тъй като големите надежди и очаквания към новоизбрания американски президент по всяка вероятност ще се окажат далеч надхвърлящи неговите реални възможности, както и въобще реалностите на американската външна политика. Общо взето,
не бива светът и Америка да изпадат в крайна „обамомания”.
Защото САЩ имат определени трайни интереси на международното поле /например да контролират океаните и моретата, да подкрепят Израел и да спазват ангажиментите си към младите демокрации от Източна Европа/, интереси и ангажименти, които налагат своите рамки и ограничения върху външнополитическите действия на президента. Пък бил той и носител на промяната и трансформацията, какъвто се очаква да бъде Барак Обама.
Преди всичко, разбира се, при Барак Обама САЩ ще трябва да преизградят върху равноправна основа отношенията си с най важния партньор - Евросъюза. Наложително е също така да се поднови диалогът САЩ-Русия в областта на стратегическите ядрени оръжия, още повече че договорите в тази област изтичат през идната година. Диалогът Вашингтон-Москва никак няма да бъде лесен, като се има предвид, че руско-американските отношения след неотдавнашната кавказка криза достигнаха най-ниската си точка за периода след края на студената война. Но особено важни ще бъдат съвместните усилия на САЩ и Русия по въпроса за неразпространението на ядреното оръжие - специално предвид ядрените амбиции на Иран. Тук важен момент е фактът, че Барак Обама е готов и на пряк диалог с Техеран, без предварителни условия.
Естествено 44-ият президент на САЩ ще се опита, както обеща на американския народ, своевременно и поетапно да изтегли силите на САЩ от Ирак и да даде тласък на близкоизточния мирен процес. Изтеглянето от Ирак би било невъзможно да се извърши, без да бъде предизвикана катастрофа, ако не бъде намерено скорошно политическо решение между трите основни общности в Ирак - шиитската, сунитската и кюрдската.
Колкото до войната в Афганистан, тя не може да бъде спечелена с гола военна сила - нужно е политически да бъде спечелен афганският народ, както и народът на съседен Пакистан.
В непосредственото бъдеще САЩ ще останат най-голямата икономическа и военна сила в света макар и с намалена относителна тежест поради появата на нови центрове на мощ и влияние. Най-общо казано, при Барак Обама би трябвало САЩ да престанат да се държат като единствената световна суперсила, която хвърля военната си мощ ту в една, ту в друга посока. Това бе голямата грешка в управлението на Джордж Буш и неоконсерваторите във Вашингтон. Ролята на Америка в днешните условия, както и друг път сме подчертавали на страниците на този вестник, е да бъде първа сред равни. Защото ХХІ век налага „меката сила" като основен фактор на голямата политика. Естествено, провеждането на многостранен подход на международната арена няма да бъде никак лесно. Първо, защото американският президент далеч не винаги ще иска да се съобразява с ограниченията, които партньорството му налага. И второ, защото партньорите на САЩ далеч не винаги ще са готови да приемат безрезервно американските искания и намерения.

Климатичните промени и екологичната икономика

Има още един важен аспект сред потенциалните приоритети на Барак Обама. Става дума за защитената от него теза, че САЩ трябва да застанат начело на международните усилия за справяне с климатичните промени и във връзка с това - изграждането на „зелена” екологично чиста икономика. В тази посока може да се отиде далеч отвъд споразуменията в световен мащаб за справяне с парниковия ефект. По принцип САЩ, като страна на авангардните технологии и иновациите, разполагат с необходимия потенциал да развият едно ново цялостно направление в икономиката, включително използването на алтернативни и възобновяеми източници на енергия. Сега стои предизвикателството да се извърши икономико-екологична революция, напълно сравнима с информационната революция. Екологичната икономика би разрешила едновременно няколко огромни проблема: спасяването на планетарната атмосфера и на глобалния климат; създаването на огромен брой нови работни места на фона на сегашната висока безработица - 6,5% в Америка по последни данни; утвърждаване на американската конкурентоспособност, при положение че САЩ губят позиции в редица традиционни области на промишлеността като автомобилната индустрия.
Всичко това може да бъде постигнато обаче само при положение, че САЩ като държава при президентството на Барак Обама си поставят тази свръхважна цел и съсредоточат ресурси и усилия в това направление.

монитор,10.11.2008 г.

БаракХюсеинОбама

Barack Hussein Obama