МЛЕЧИНО ПОЧЕТОХА ПАМЕТА НА ЖЕРТВИТЕ ОТ Т. НАР. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

В МЛЕЧИНО ПОЧЕТОХА ПАМЕТА НА ЖЕРТВИТЕ ОТ Т. НАР. ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС

Жителите от ардинските села Млечино, Горно и Долно Прахово, Башево и Чернигово се събраха на 24 декември пред селската чешма в Млечино на възпоменателен митинг-мевлид в памет на жертвите от първия протестен митинг срещу т.нар. възродителен процес.

Тук на това място на 24 декември 1984 г. гръмва първият изстрел срещу невинни хора.

Тогава в студеният декемврийски ден в Млечино се опитват да влязат над 3 000 души от близките села, за да говорят с тогавашния председател на селищната система, протестирайки, че не са съгласни да си сменят турско-арабските си имена.

На митинга присъстваха зам.-председателят на ЦС на ДПС Лютви Местан, народният представител от ДПС Неджми Али, областният лидер на ДПС и кмет на община Джебел Бахри Юмер, организаторът на декемврийските събития от 1984 година Руфат Яджъ от Истанбул, омбудсманът Хакиф Емин.

Тук бяха кметове на общини и председатели на общинските съвети, лидерът на МДПС Ахмед Хабиб, репресираните от региона Реджеб Акиф (Ташчъ), Садуллах Хайрула и председателят на Съюза на репресираните Кърджали Халил Кючук.

Домакини бяха председателят на общинския съвет на ДПС и кмет на община Ардино Ресми Мурад и председателят на общинския съвет в Ардино Айдън Серкан.

Митингът започна със стихове на турски родопски поети, посветени на трагичните събития от 1984 г.

Ръководител на групата беше секретарят на местното читалище „Л.Каравелов 1950” Невин Ахмет. Кметът на Ардино Ресми Мурад отбеляза, че всяка година на 24 декември ще се съберат тук, за да почетат памета на жертвите от т.нар. възродителен процес и да не бъдат забравени.

Той благодари на Лютви Местан който днес на 50- тия си юбилеен рожден ден е в Млечино.

Градоначалникът пожела на него още 50 години да ръководи Движението за права и свободи.

От името на централното ръководство на ДПС и лично от лидера Ахмед Доган, Лютви Местан пожела на млечинци една нова година пълна с толерантност и много сполука.

Гостите поднесоха венци и цветя пред чешмата - паметник в центъра на селото.

В местната джамия се проведе и традиционият мевлид.

Местният майстор-готвач Емин Ходжа от близкото село Богатино приготви 8 казана пилаф с телешко месо.

Гюнер ШЮКРИ

Kircaali haber / portalturkey.blogspot.com

Фактите : Изселването на голяма част от българските турци през лятото на 1989 г., станало популярно като Голямата екскурзия, е всъщност продължение на т.нар. възродителен процес.

Преименуването на българските турци през 1984-85 г. не се вписва в промените, настъпили в тогавашния соцлагер с идването на власт на реформатора Михаил Горбачов.

Смазаните протести срещу възродителния процес и активната работа на партийни функционери и Държавна сигурност не са успели да променят отношението на българските турци спрямо възродителния процес.

Всичко това води логично до датата 10 май 1989 г., на която българския парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс.

Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България.

9 дни след законовите промени в родопското градче Джебел е проведена масова демонстрация срещу тоталитарния режим.

Протестите са буквално смазани от милиция и войници от вътрешни войски. Напрежението в региона се увеличава.

В Кърджалийско, както и през 1984 г., са командировани милиционери и спецчасти от вътрешността на страната.

По улиците патрулират войници с автомати, на възловите кръстовища са поставени БТР-и, а влизането в района става през контролирани пунктове след щателна проверка.

10 дни след протестите в Джебел, на 29 май, Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България.

Думите на тогавашния първи стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци.

Всъщност още преди масовата изселническа кампания Държавна сигурност буквално екстрадира интелектуалци от турски произход, но не към Турция, а към Западна Европа.

Голямата екскурзия започва в края на 3 юни, когато турската страна отваря границата си с България.

Хиляди турски семейства стягат най-необходимите си вещи и подават молби за задгранични паспорти.

През юли истерията набира още по-голяма сила.

Започват и издевателствата над решилите да напуснат страната.

Подалите документи за паспорти много често остават без работа.

Търговията на черно, която през социализма официално не съществува, се вихри с пълна сила.

Оставащите купуват не безценица имоти, мебели, а продават стари телевизори, хладилници и друга битова техника.

10-15-годишни автомобили се продават на цената на 2-3 нови.

Много по-жестоко е напускането на родните места и потеглянето в неизвестността.

Най-драматична е раздялата на семейства, чиито членове по една или друга причина не могат да напуснат страната.

По пътя към българо-турската граница се оформят километрични опашки от натоварени до краен предел автомобили.

Колоните се придвижват бавно, а хората нощуват по пътищата.

Икономиката в смесените райони, особено селското стопанство, е в колапс.

Реколтата стои неприбрана.

Налага се чиновници и учители за първи път в живота си да влязат в нивите, за да събират тютюн.

Голямата екскурзия започва да придобива вид на хуманитарна криза, особено в Турция.

Изселниците, които нямат близки в страната, се настаняват във временни лагери за бежанци и живеят в палатки.

Турция разбира, че няма да успее да се справи с вълната изселници и на 21 август затваря границата си.

За 3-те месеца, в които трае Голямата екскурзия, България напускат между 300 и 360 000 турци.

http://thebigexcursion.blogspot.com / portalturkey.blogspot.com