Синдромът на периодичните преврати в Турция !

Синдромът на периодичните преврати в Турция !

В плана с дата април 2009 г., за който се твърди, че е изработен в Генералния щаб уж "за борба с фанатизма", управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и "Движение Фетхуллах Гюлен" са представени като "врагове". Според публикувания документ, се подготвят действия срещу ПСР и Фетхуллах Гюлен.

Ключови фигури по информационната дейност сред членовете на ПСР ще бъдат накарани да направят противоречиви изявления пред обществеността, за да се създаде впечатление, че в партията и в правителството е налице сериозно разцепление. Ще се намери начин Гюлен да бъде показан като ръководител на "въоръжена терористична организация", а учрежденията, създадени от последователите му, ще бъдат превърнати във въоръжени щаб-квартири на организацията. Планирано е в тези квартири да бъдат открити и иззети оръжия, след което съдебното дело да се гледа от военен съд.

Твърди се, че документът, озаглавен "План за действие и борба срещу фанатизма", е съставен от военнослужещия полк. Дурсун Чичек, работещ в Дирекция на трети информационен отдел (бившето му название е Отдел за психологическа война) към Оперативното ръководство в квартирата на Генералния щаб. Според намерения у адвоката и офицер от запаса Сердар Йозтюрк и изработен в 4 страници документ в рамките на разследването по делото "Ергенекон" първата цел е правителството на ПСР, а втората - "Движение Гюлен".

Налице е изключително сериозно положение, което не позволява документът да се превръща в жертва на споровете дали е автентичен или фалшив. Дори подаденият от страна на властта сигнал за престъпление относно намерения в офиса на о.з. Сердар Йозтюрк документ е признак за това до каква степен е "автентичен", за да се вземе насериозно. Появилият се документ и последвалите събития пак удариха с брадва дървото на демокрацията. Но какво ще стане и как ще свършат нестихващите от 27 май 1960 г. насам хунти, преврати, предупредителни ноти; желанието за управление и насочване на обществото, нацията и политиката; проектите за социално инженерство? Всъщност формулата за спасение на държавата от това "болно мислене", което опорочава демокрацията и подвежда народната воля, бе изказана от ген. Илкер Башбуг през април на организираната от него информационна среща: "Онези, които действат срещу демократичния режим, не може да се подслоняват в Турските въоръжени сили." Няма ли начин за спасение от мозъчния тумор, който пак притиска Турция, когато все повече се акцентира, че Турските въоръжени сили са привързани към демократичния режим; когато всички казват, че демокрацията се спаси от голяма заплаха? Ето отговорите.

Ако имаше осъдени, нямаше да има опити за преврат

Саджит Каясу, бивш прокурор, който е искал да даде под съд архитекта на преврата на 12 септември 1980 г. Кенан Еврен: Причината за превратите е усилието на армията да поддържа надмощието си, което си осигури с преврата на 27 май 1960 г. Армията се стреми да застане на висока позиция в управлението. Политиците стоят безпомощни. Освен това в тази държава превратаджиите не бяха осъдени! Ако бяха съдени, нямаше да остане никой, който да се опита да праври преврат. Вместо превратаджиите, осъдиха мен и се простих с професията си. Срещу превратите не може да се води юридическа борба заради страха в политиката. Ние имаме неприятности, главно защото след 1960 година нямаше намеса срещу превратите. Ако имаше интервенция, повече нямаше да има преврати. Нямаше да преживеем 12 март, 12 септември, 28 февруари.

Превратите са стара болест

Доц. д-р Седат Лачинер, председател на Института по международни стратегически изследвания: С преврата на 27 май превратите сякаш са узаконени и институционализирани. Това е борба за власт. След XIX в. в Турция се установява властта на избраните и бюрократите. Гражданската и военната бюрокрация, които мислят, че съставляват ядрото, че са собственици на държавата, искат заедно да управляват държавата. Те го смятат за право. Мислят, че наказват онези, които прекрачват границата, и че правят нова реставрация. Те не виждат нищо нередно в този манталитет. Дори в момент, в който силно се акцентира, че Турските въоръжени сили са привързани към демократичния режим, е важно да се повдигне въпросът дали няма начин за пресичане на пътя на превратаджиите. Такъв начин съществува. Когато министър-председател изхвърли някой командир от въоръжените сили, тогава някои неща ще се променят. Местата, в които искаме да видим армията на страната, са Средиземно море, Индийския океан, Близкия изток. Кой би желал армията на една държава да влиза в спор с правителството. Това ни нанася вреда.

Последният план е психологическа акция

Проф. Мюмтаз Тюркйоне. Пострадал е от преврат; човек от поколението след 12 септември, който не се е похабил: Армията и войската се намесват в политиката, употребявайки оръжието, което държат в ръцете си. Понякога регулират политиката или искат да я регулират. Това е нещо повече от преврат. Отнемането на властта на народа от него, без той да е съгласен, е невъзможно. При това положение думи като "привързани сме към демокрацията" нямат смисъл. Защото това не ви предоставя силата, която те държат. Това може да приключи единствено чрез механизма и правото, създадени и развити лично от демокрацията. Например променете Конституцията и отменете военния съд. Прехвърлете Генералния щаб към структурата на Министерството на народната отбрана и много неща ще се оправят. Последният "План за действие и борба с фанатизма" не е пряка намеса за сваляне на правителството. Това е проект за регулиране на политиката, какъвто е случаят на 28 февруари.

Трябва конституция, основана на народната воля Хюсеин Коджабъйък, политолог: В продължение на години Турция живее със синдрома на периодичните преврати. Съществува поле на обществена чувствителност, създадено чрез възпроизвеждане на страхове, заплахи и опасности в продължение на 50 години. Години наред медиите, държавата и институциите бяха използвани за тази цел. Съществуват два начина за изкореняване на периодичния синдром на превратите. Трябва да се изработи конституция, основана на народната воля. В Турция трябва да се отворят вратите за нормализиране на нещата, чрез повишаване на авторитета на народната воля и на Турското велико национално събрание. В противен случай подготовките и плановете за преврат, както и врявата около тях, няма да свършат. Правителствата и властта трябва да са безмилостни срещу инициативите за преврат.

В."Заман"/Портал Турция